edit: първоначалният вариант на именоване на страницата беше fyne young cannibals, но пък, след като еволюира във вечно зелена музика, смятам, нещата са по-ясни. и все пак, тъй или иначе, страницата е горещо препоръчителна за хора със слаби сърца, проблеми с нервите и бременни жени заради чудотворното си здравословно въздействие. инджой ит!  

не се шашкай от името на страницата - няма да се леят кърви, нито ще гледаш неща с точка -18 и предупреждение `не се препоръчва на хора със слаби сърца и бременни жени`. напротив, в конкретния случай горещо се препоръчва даже, защото петимата млади канибали са поредната група от ранните 80 години на миналия век, чиято много жизнерадостна музика си беше направо емблематична за времето. не ме питай откъде знам, след като тогава съм била някъде около 6-годишно лапе, живеещо зад джелезна завеса и в пълно информационно затъмнение, просто знам, защото музиката, независимо каква, винаги е намирала своите апокрифни канали, по които да достига до феновете си.

и така. по долу ще видиш няколко клипа на fyc, и въпреки, че групата вече не съществува, вярвам, ще се изкефиш много. ако все още се чудиш за какво става въпрос, чекни тук. преди да се впуснеш в глудане и слушане на младите канибали, да ти кажа само, че тази страница ще бъде посветена предимно на музиката от 80 и 90 години, която, леко позабравена, все пак си остава със своите верни фенове. заглавието на страницата ще си остане fine young cannibals - в крайна сметка, който се сеща за петимата млади канибали - е, няма нужда от прекалени и обстоятелствени обяснения за музиката на 80 - че и по рано.

и така. млъквам. инджой ит!

 

…………………………………………………………………………………………………..

така. поредната порция евъргрийни идва от дейвид бауи, и по-специално - от саундтрака на `лабиринт`, където бате ви дейвид направи страхотната роля на джаред, краля на гоблините, в партньорство с малката тогава дженифър конъли. всъщност, още преди `лабиринт` бях лудо влюбена в музиката на бауи - човека пее фалшиво, но пък за сметка на това, прави го страхотно - много е странен и въздействащ, така че когато излезе филма с негово участие, бях на върха на щастието.  комбинацията дейвид бауи+страхотната музика+фентъзи приказката+прекрасните кукли на джим хенсън просто превърна лентата в една от емблемите на моето детство, а когато беше премиерната прожекция на филма, си спомням, че го гледах 4 пъти - четири пъти, човек - в един и същи ден. след което, спомням си много добре, се прибрах вкъщи и нарисувах джаред в естествен ръст на една от стените на стаята ми. всъщност, този портрет постави и началото на серията графити, с които периодично си оцветявах стаята, но, за лабиринт и бауи ще си говорим сега, а не за моя рано проявил се усет към изобразителното изкуство. 

и така. филмът и до сега е на почетно място в семейната видиотека - любимо и на двама ни с мъж ми е - и до ден-днешен, като ме стегне нещо скорбута, си го гледам. със сигурност, досега съм навъртяла почетната стотна бройка, и сигурно прогресията ще продължава да расте, но едно от нещата, заради които винаги ми е приятно да гледам този филм, са няколко страхотни парчета - топ-сцената от филма, разбира се, са балните танци. това е и единствената сцена, в която играят само хора, а хубавото в случая е, че не са професионални статисти, а целия този екип, който е работил зад кадър - кукловоди, гримьори, фотографи, екипа от пост-продукцията и т.н. сцената е страхотна, а парчето към нея - още повече.

и така, имаш възможността да си припомниш някои любими, надявам се, и за теб парчета от този филм и да се накефиш на музиката, която само изисканата фалшивост и бутафория на бауи може да ти осигури. инджой!

…………

правилно, страницата се ъпдейтна до `моите евъргрийни`. пък и не само моите, предполагам - в крайна сметка, всеки е имал своята музика, която го е докосвала и е оставяла спомени, музика, която и до ден-днешен се свързва с определени събития. `моите вечни хитове`. така стоят нещата - има музика и клипове, които просто ще си останат… ами, вечно зелени.

………

пола абдул, ma mate, е една от най-култовите поп-звезди на 80-те години. започнала първоначално като хореограф и танцьор, работила е със звезди като джанет джаксън и `дюран дюран`, докато най-накрая не й писнало, и взела, та се пробвала като певица със сингъла `forever your girl`, обаче нещо успява от втория-третия път. всъщност, коя е пола абдул знаеш не по-зле от мен. това, което със сигурност не знаеш, но пък сега ще бъдеш осветлен, е, че като бяхме хлапета аз и моята приятелка миленка адски много се кефехме на пола абдул и джанет джаксън. говоря ти за преди 18-19 години, когато не бяха измислили кабелната телевизия в българия, не беше модерно да се пуши и да се виси по кафенетата, а пък ние с миленка издивявахме от скука - някак си, не ни беше много по вкуса да се моткаме със съученичките си и да водим дълги-предълги дискусии, изпълнени с доста интрижки ( които, всъщност, са леката репетиция за истинските курвенски номера, които ще последват в живота), не бяхме особени фенки да се занасяме с момчетата, тъпо ни беше да си играем на ластик, и, понеже нашите не ни позволяваха да се запишем на айкидо заедно с големия ми брат, ние, в общи линии, издивявахме съвсем откровено от скука. бащата на миленка беше международен пилот, и понеже те имаха видео, честичко й носеше касети със западната, упадъчна музика. моето семейство също си имаше апокрифните канали за доставка на чужда култура, така че съвсем отговорно мога да се изфукам, че двете с миленка бяхме доста светнати за музика във времена, когато бисер киров беше най-на мода. уатевър. мисълта ми е, че един ден ни попадна парчето `opposites attract` и клипа към него, и още след първото гледане, смея да твърдя, двете с миленка най-накрая си седнахме на задниците, напълно очаровани от пола абдул и начина, по който танцуваше в клипа. (абе, диско кифлички си бяхме тогава, и това си е…) решихме, че ще се научим да танцуваме по този начин, и, няма да ти казвам, колко пъти сме гледали този клип, спирали сме го на стоп-кадър, спорили сме за стъпките и така нататък, но, в крайна сметка, намерихме си хобито. учехме се да танцуваме. после се влюбихме в джанет джаксън, и, разбира се, майкъл джаксън. заразихме и останалата част от съучениците си, и, беше си направо въпрос на чест кой ще се научи да танцува по-добре. миленка беше номер едно. аз пък бях инат… и днес мога да се похваля със `ставни мишки` в капачките, които придобих, защото бях решила, че мога да се мяткам на колене като майкъл джексън. луда история. както и да е. въпросът е такъв, че двете с миленка тогава танцувахме много хубаво… сега тя е една от най-популярните български манекенки, и пожъна бая успехи още преди евгении калканджиеви, наталии гуркови и тям подобни - и то, не само в българия, но и навън. аз пък тръгнах да градя кариера другаде, но, въпросът е такъв, че аз и миленка имаме нещо много общо, което си остава наше завинаги - любовта към танца. сериозно клише, като се замислиш, защото не зная как стоят нещата при миленка, че не съм я виждала от няколко години, но аз определено съм загубила от `чупките в кръста`.

но пък… имам си готин спомен от времената, когато бях на 12. мисля си, че и до ден днешен клипа е много готин, новаторски и уникален, но ако беше правен днес, със сигурност щеше да е съвършено пипната 3-д анимация - нищо общо с жизнерадостния и нахален двуизмерен анимационен котарак…

красива музика…
визуализирана по красив начин…
не се сдържах, просто…
meatloaf – I will do anything

shakespeare`s sisters - staw

david bowie – china girl

the last unicorn -  It almost makes me cry in a good way!

музиката е нещо безкрайно важно за мен, жизнено необходимо както витамините, да речем. не мога без моята си музика, която ме вдъхновява за доста от нещата, които правя - признавам си, много от това, което някога съм написала или нарисувала, е плод именно на настроението и чувствата, които дадено парче е събудило в мен. някой ден може и да се престраша да публикувам плодовете на личното си творчество, а може и да не, но винаги катализатора, който ме е предизвиквал да създавам, е била именно музиката.

има няколко групи, които винаги мога да разпозная, дори и никога да не съм чувала парчето, което слушам. чувството е смущаващо близо до безкрайно страстна любов, но това наистина са групи и изпълнители, които са докоснали някаква много съществена част от мен, и, колкото и нелепо да звучи, но са дали някаква насока на чувствата, емоциите и начина ми на въприемане на света: TEXAS, G`N`R, U2, Smash mouth, Real Big Fish, Dream Theatre, Blind Guardian, Billy Idol, David Bowie… това са моите хора :lol:, и ако трябва да прекарам една година на безлюден остров, именно тяхната музика ще ми прави компания.

но ако трябва да споделя първата си любов в музиката, и то- любов, която датира може би от 20 години, короната на първенството безусловно принадлежи на A-ha. (разбира се, като бяхме по-млади, половината ми съученички искаха да се оженят за дейвид ковърдейл - е, не че и аз не харесвам батко си дейвид и не съм куфяла на страхотните white snake, но в романтичните ми момински мечти главното действащо лице беше мортън харкет. ) има нещо много странно, приятно странно в звученето на тази група. нещо нежно. нещо много чувствено и загадъчно, като полузабравен сън или спомен, нещо урбанистично и приказно в същото време. просто - кажи A-Ha, и не се обяснявай повече! и до ден-днешен слушам определени техни парчета в дадени моменти и настроения - става въпрос за stay on these roads, crying in the rain, touchy - абе, А-На, нямат слаба песен за мен. парчето, което стои на върха на личните ми класации безспорно е take on me - до такава степен ме беше обзело по едно време, че бях изколекционирала де що имаше кавър по въпроса, а и всичките ми възможни телефни звъняха с тази мелодия.

разбира се, клипът към парчето беше нещо много готино и модерно за времето си. това филмче беше истинско вдъхновение за мен, честно! (както ще се убедиш след малко, все още важи, най-малкото заради емоцията, която носи, въпреки, че технологията на направата му може и да ти се стори леко смешновата, ако си след 85-ти набор). в славните тоталитарни времена, когато западната музика се смяташе за упадъчно капиталистическо влияние, но затова пък се разпространяваше подмасово, което й придаваше някаква невероятна апокрифна прелест, отнякъде ми беше попаднала видеокасета с клипове. (да, може да се каже, че и ние бяхме упадъчно семейство, щото в онези времена имахме видео, а аз и брат ми ходехме с дънки на училище!!!) въпросната касета беше едно от съкровищата ни с брат ми - въртяхме я и я слушахме може би по 10 пъти на ден, разменяхме я с други ентусиасти, защото на фона на бисер киров и руската естрада - все музика, одобрена от партията като градивна - това бяха единствените начини да слушаме музиката, която наистина харесвахме. интересни времена бяха, наистина…

както и да е, извинявай за отплесването. като поотраснахме малко с брато… абе, тая въпросна касета, на която беше записан и клипа към take on me някъде изчезна. брат ми обвинява мен, че аз съм я попиляла, аз пък него и т.н., но така и не се разбра къде се затри въпросното чудо - лентата направо се беше изтрила от въртене, но в случая важна беше емоционалната стойност… минаха години, чудото, наречено интернет достигна и до нас, заедно с невероятните възможности да си пиратстваш неща, които вече ги няма, не се издават или порсто не знаеш откъде да си купиш. но, така или иначе, дълго време не успявах да си намеря точно един, определен клип… до днес.

и така… представам на твоето внимание A-Ha и клипът към едно от безспорно легендарните им парчета Take On Me. enjoy - надявам се да съм успяла да те заразя с част от емоцията си.

някои хора си записват спомените, правят снимки, събират морски камъчета и всякакви такива неща. други си спомнят определено събитие като усетят даден аромат. аз пък, някак си, имам склонността да избирам музиката като някакъв вид milestones за дадени важни периоди от живота ми. някак си, чуя ли даденото парче или видя клип - просто си припомням разните неща в пълната им цялост. такава песен, която по някакъв начин е събрала цялата есенция на тийнейджърството ми е `stars` на simply red. не, че не съм фенка по принцип на групата, но някак си, именно това е парчето, което за мен носи цялата семантика на `simply red` в себе си. пък и песента се нарежда в челните позиции на личния ми топ за чувствени и въздействащи парчета, а клипа е невероятно красиво нещо… инджой ит!