може би понякога и аз се чувствам самотна…

може би нещо ми липсва, а аз не искам да си призная какво…

може би красивата вълчица вече я няма…

може би се примирих вече с някои неща от иначе приятото ми ежедневие, които преди неистово ме дразнефа…

може би се свивам в черупката си…

може би се надскочих в очакваията от самата себе си…

може би вече се примирих с онова, неизпитаното, неочакваното… може би няма как да ти липсва нещо, което не си познавал никога…

може би се чувствам празна в миговете, в които детето спи…

може би ми е тъжно…

може би ми писна да балансирам между очакванията и претециите на кого ли е, чувствайки се сякаш ходя по много тънък лед…

може би ми писна да давам напразни обяснения…

а може би от това би излязъл страхотен текст за глупава чалга…

може би.

дългата ми коса гальовно докосва скулите ми, докато се закача с вятъра, а мълчаливата ми цигара леко осветява връхчетата на пръстите ми. намерих бял косъм в греховно тъмната си, гъста грива. няма да е последният. може би прекалено дълго време опитомявах косата си – разкошът, на който се възхищават фризьорите – в кокове и плитки. може би трябваше да я оставям по-често да се развява на свобода.

може би остарявам.

може би – just becoming wise…

а може би имам нужда от една здрава доза сън, вместо от глупави, среднощни мисли… кой си ляга с боклукчийските кофи в три през нощта, докато пуши на балкона и се занимава с глупави мисли?

а може би съм най-голямата късметлийка на света. не може би. така е.

заради онова мъничко човече, което спи, сгушено в кошарката си до леглото ми. което ме гледа така, както никога никой през живота ми не ме е поглеждал. мой е.  с моята кръв и моите гени, моите вежди и изрязани устни, упорития поглед в очите му и неговите си, неповторими длани… и аз съм негова. каквото и да казват околните – мой е, и никакъв закон или тъп документ не важи пред белега, който нося през тялото си, и белега, който сина ми носи а бузката си. нищо друго…

лека нощ, приятелю. ще се върна отново – надяала очарователната си, уфилена физиономия, която обичаш и те кара да се усмихваш.

тази нощ просто ми е … може би…