• новия албум на muse, батенце!

направо ме хвана за гърлото, повдигна ме на 30 см. от земята и ме фрасна със страшна сила в стената, след което ми направи двоен нелсън и ме тръшна на пода в поза звезда, тотално омаломощена и без дъх! the resistance е нещото, което определено си заслужава да бъде чуто и влюбено в него – яма такива оркестрации и заигравка с класиката,  невероятни сола и клавири, а пространния вокал на бате ви мат белами просто ме кара да слушам текста и да си мисля върху него. готино ми е, защото muse наистина залагат социалната тема в музиката си (баси, прозвуча като изтъркано клише от западнало списание), но го правят по такъв ачин, че не ти досажда, а те кара да мислиш по въпроса, и просто да се видиш как се потапяш в гагстерска война, примерно. обичам ги. по един много мой и особен начин (по същия, по който обичам TEXAS и дейвид бауи, може би), но въпросът е в това, че muse са една от групите ми, които обикновено ползвам, когато имам нужда да примамя себе си обратно там, където ми е мястото. спомням си по-миалата година, докато бях все още бремена, с любивмия ми се кефехме на концерта на muse на уембли, а малкия щастливо се премяташе в корема ми. после обичах да слагам слушалките на мр-3-ката върху себе си и да пускам на малкия starlight - може да се каже, че Бóромир още от пренаталната си възраст е закърмен с правата музика. чудя се, дали ще клати дупе в захлас, ако сега му пусна the resistance? опит, който си струва да бъде направен. с други думи, muse не са просто група. те са фундамет.

• и като стана въпрос за малкия дизастър…

боже, невероятно хлапе е! супер любопитен и впечатлителен е, станал е адски палав, и единствената сила на земята, която е способна поне за малко да укроти таралежите в гащите му, са книжките – способен е буквално с часове да си седи кротичко в кошарата и да си чете неговата си литература, но по честото явление е да ми донесе поредната книжка, да се покатери в скута ми и да насоява да му показвам и разказвам за разни неща. вече знаем как прави маймунката, как правят кучето и кончето, сутрин поздравява вълка над леглото си с `ауууу`, а когато ми показва как прави мацата, смешно търка муцунка във врата ми и казва `мъ-мъ` (мърка, може би?!  ) опасен флиртаджия е – раздава целувки наляво и надясно, намига на хората, в парка гали гаджетата си по главичките, а после се хвърля да ги целува – абе, не смея да си помисля какво ще е след около 16 години сигурно девойките ще се изпотрепват да му звънят по тебефона, а аз ще му бъда най-доброто аверче и ще го покривам пред баща му. има си някакъв мого сладък, свой си език, на който неперкъснато бърбори и който засега разбирам само аз. показва как прави часовника, после ко-о-о-о-о-о-лко голям ще порасне и ко-о-о-о-о-лко обича мама. е, изразът му на любов спрямо мама е малко болезнен, защото, въпреки че обожава да целува играчките си, когато прегърне мен, обикновено бивам нагушкана почти до задушаване и нахапана поне на три места в израз на синовна обич. оди обяснявай после, че с цецо си нямаме семейи проблеми или не правим твърде агресивен секс - имам егати смучките по врата и бузите. и, между другото, красивото ми камено цвете вече замина на лечение при майка ми – горкото, всяка сутрин в продължение на около месец, в израз на обич и възхищение биваше сграбчвано за стеблото, изваждано с все корените от саксията и размахвано неистово с щастлив вик `те-тееееее`! как оцеля, горкото нещо, просто се чудя, докато майка ми не се съжали над клетото растение и не го прибра у тях за реанимация. купон на изток от рая!!!

• невероятно, но факт – все още играя на vampire wars във фейсбук.

казано честно, въпросната социална мрежа не можа да ме грабне чак до там, щото да разказвам и майчиното си мляко така, както го правя тук, но влизам, кажи-речи, само и единсвено заради вампирите. моята прекрасна файтърка все още безподобно много ме радва – вече съм супер адепт, много високо ниво съм, отбраната, нападението и бойните ми умеия са супер, че даже апоследък започах изключително успешо да се правя на много отворена и да го играя ловец на глави в хитлист за ъжаление, обаче, все още съм твърде леса мишена за посилните вампири от мен, поради простата причина, че имам възможност да играя само, когато малкия спи на обяд или за малко късно вечер, та през времето, в което съм оф-лайн и не мога да се защитя подобаващо, ме амират и нападат много яростно. осве това, клана ми все още е много малък, което също е кофти за мен, така че, скъпи мои фейсбук-приятелчета, ако случайо получите покана от мен за вампирски войни, моля ви, не ми отказвайте, а се присъединете към моята фракция – не е нужно да играете, просто ми бъдете съпорт, че много ми страда егото, когато ме абие някое десет годишно хлапе, което е аднало целия си клас барабар с класната в клана си като стана въпрос за кланове – моите clanners са много готини. когато успеем да се съберем всички заедно, стават много готини чатове, измежду мисиите и битките. hallo, litle fury, how are you, favorite one, how is mum-storm today, we missed you… ей така си говорим. хора, които не се познаваме въобще, които сме само аватари и чат-разговори един за друг, обаче, някак си, опозахме се и си станахме като компания. имам си една дружка от нова зеландия, с която се виждам изключително рядко, защото когато при ме е дванайсет на обяд, при нея е десет вечерта, а тя трябва да учи за изпити и да приготви нещата на трите си деца за училище на следващата сутрин, но  just can not come off  her ass from рс, имам си едно китайче от калифорния, което умира да му разказвам за стари български ритуали, а когато му разказах за нестинарите, ми каза, че българите сме wild nation, имам си един луд фен на лабирит и дейвид бауи от щатите, с когото, измежду всичките лафове за рок-музиката на 80 и 90 години как не може да се въре сега – нито настроението, нито силата и енергията от онези времена, обикновено ми реве а рамото как не може да понася обама, имам си и един крал на тежката депресия от англия, влюбен в някакви илюзии, за които плаче на рамото ми. готино е! и отличе начин да си продухам мозъка с безмислеи щуротии в двайсетте миути тишина само за мен между заспиването на детето и прибираето на мъжа ми от работа. adept Ashatan. готинко звучи, нали? мисля, обаче, да се издигам само до виндикатор – от там насетне просто ще играя за чест и слава, че всяка амбиция трябва да си има край, нали така?