налазиха ни вируси – и тримцата. първи се изложи тати, послее малкия, най-накрая и аз се предадох (нали съм най-голямото зло, най-трудно ме хваща). за малкия – знам кого да пребия по случая! в прословутото детско кътче, където си играе, и с прословутата аниматорка (дъ гадната), където, явнно , се е заразил от някое от другите деца, или оная патка им е дала да пият нещо студено. сега ще кажеш що за майка съм, след като съм допуснала това да се случи, нали? първия път за вечерта, в който ми се прииска да й отвитя главата на въпросната кака, беше, когато нахълтах в къта, задето видях как едно от по големите деца почти смаза Боро, докато се опитваше да се изкатери на по-горното ниво на катерушката. едва успях да дръпна детето си, за да не му минат през ръцете! собственика на заведението, който е приятелче, също нахълта и й кресна да гледа малкото дете, демек – Боро, защото другите могат и сами да се оправят, после излезе да си види клиентите. въпросната кукувица се сепна, и мигом дотичка с възклицаннието: ау, ама защо се притесняваш, той така хубаво си играе! защо се пиртеснявам ли? ела навънка да ти обясня по-спокойно, но си замълчах. оная продължи с наставленията: ама ти трябва да го оставяш по-дълго време да е самичък, да се учи да е самостоятелен, как ще го дадеш на детска градина някой ден? аз й се усмихнах мило, и й отговорих: ами със сигурност ще давам твърде много наставления на учителките как да ми гледат детето! тя ми се ухили ехидо: ха-ха, ти мислиш, че ще те вземат насериозно ли? аз също й се усмихнах: ха-ха, ти мислиш, че ще ги оставя намира ли? със сигурност ако детето ми се падне в нейната група, няма да го обича особено, но, както ти е известно, аз съм много корумпирана, затова ще давам подкупи детето ми да бъде прието тогава и както аз искам.

и въобще, каква е тая философия- непрекъснато някой да ми вменява, че годинка и тримесечното ми дете трябва да бъде оставяно да е самостоятелно?! що за простотия пък е това??? Боро никога не се е отделял от мен – в съвсем буквалния смисъл на думата, винаги сме си заедно или поне аз съм в полезрението му, оставал е самичък за не повече от петайсет минути, и то – ако имам да свърша нещо спешно – но не смятам, че това го прави несамостоятелен. напротив, той е много независимо, силно момченце, което е решило, че ще прави точно това, което сам си е решил, а понякога на мен ми се иска да му бодна два електрода в памперсите, защото с енергията, която генерира, може не само да осветява и отоплява цялата къща, ами и вятърна мелица да завърти. тепърва има да се учи на самостоятелност! далеч не съм на мнение, че когато детето е в непозната обстановка, не вижда майка си и се разплаче – то това е липса на самостоятелност и глезотия, айде не на мен тези, ако обичате!!! бил ставал много зависим от мен. ми след като е почти бебе още, от кого да е зависим – от щастливия случай, може би?! адски странно ме гледат понякога, когато кажа, че ще пусна детето а градина едва към четири годинки, а за ясла не помислям и въобще (другата аниматорка от клубчето, която, между другото, е страшо готина, насаме ми каза веднъж: да е си посмяла да пуснеш детето си на ясла!!!) ама как така?! ами, ей така! да не съм сигурна кога и какво детето ми  е яло, кога и дали е спало, дали му е било топло или студено и дали не е стояло с мокрия памперс твърде дълго – айде, благодаря, ако обичате. няма по-добра ясла от мен!!! ама няма ли да се връщаш на работа?! ми, не. моята работа в близките години е точно тази – да си отгледам и възпитам детето, period!

втория път за вечерта, в който ми се прииска да се саморазправям с аниматорката беше, когато влязох да видя как са дечурлигата, защото нещо много тихо беше станало – и, какво да видя – всички деца седали на масата, Боро в скута на каката, и от една чиния за седем деца ядат чипс и заю-баю!

откачих. не съм фенка на джънк-фудсовете, и никога не съм приемала идеята да набутам нещо на детето в устата, само и само да миряса. като попитах защо и Боро яде от въпросните неща, след като е твърде малък, при това,  с достатъчно вежлив и все още сдържан тон, каката ми отговори: а, ама те всички ядат, защо не! кипна ми. и и отговорих: ами, ако всички тръгнат да скачат от покрива на катерушката, ти какво ще напаривш?! след този случай, разбрах, че е уволнена, такад а се каже. и не ми е гузно! работиш с деца, в крайна сметка, изпълнявай си задълженията като хората!

въпросът е такъв, че след въпросното посещение а Боро в клубчето, на следващия де ми се разкашля здравата. доста се притесних, да си кажа честно – дали не е алергична реакция, дали не е вирус, ще ни се разминат ли антибиотиците… аз си знам.

така. тази година – свински грип. догодина – гарантирам ви конски и камилски такъв! знам, че е кофти да си прави човек ташак с нещо толкова сериозно, обаче, замислете се, кога не е имало година, в която да не се обяви епидемиологична обстаовка, грипни ваканции и прочее? пък и в крайна сметка, грипният вирус е един от ай-бързо мутиращия, нали така?

та, такива ми ти работи. няма нищо по-хубаво от лошото време, което озачава, че с малкия дизастър ще си поседим още малко вкъщи. горко му на каменото ми цвете! малкия го обожава – като го съзре, веднага се юрва към него, сграбчва го и с радостен възглас `тете, тете` (което, логично, значи цвете), започва да го тръска и мятка насам-атам. милото, как устоява на такава обич и все още е живо, не зам, но добре, че малкия не се е светнал, че и палмата е голямо тете, иначе, просто не зам какво щеше да става