мисля, че съм лош човек.

понякога прекалявам да ровя в душите на хората и да оставям татуировки с инициалите си от вътрешната страна на черепа им. с вмъкването под кожите им, карайки ги да мислят за неща, които са дълбоко погребани. мисля, че понякога наранявам с хората с това, което съм без преструвки – дива, откровена и отвратително истиска, с отвратителната, сурова, непресторена красота, която се крие дори в думите ми.

сега някой някъде страда заради мен.

лош човек съм, и това е. заслужих си наградата.

въобще, има ли такова проклето нещо като отвратителна красота?

p.s. заради дуалността, която е така характерна за зодиакалния ми знак, имам навика твърде често да промеям мнението за самата себе си – най-вече.

връщам си думите, уважаеми дами и господа!

реших, че, всъщност, съм прекрасно човешко същество.

в крайна сметка, скъпи мои, защо правите първата крачка към мен, след като вече, така или иначе, ви е станало ясно, че рано или късно ще ви хвана за гърлата с всичко онова, за което не искате да мислите, но в което, така или иначе, с мазохистично удоволствие сте решили да ме посветите?! просто защото съм достатъчно свободна, за да мога да го правя – колкото и тъпо и клиширано да звучи този отговор?!

самовлюбено копеленце ли съм? да. първата, която ще го признае съм самата аз. развявам ли аурата си като бойно знаме? о-о-о-о-о, да!

но, ако се върете, приятели мои – замислете се, дали е искате още от същото?!

дейба и duende-то, много лоши шегички си прави с мен понякога!!!!

но наистиа съм обидена, криво ми е и се намирам в ебати дежавю-то.

майната му.

иначе, всички вие, които си ме позавате коя съм и що съм вече повече от три години – извиявайте, приятели, горното наистина не се отнася до вас.

колкото до тези, за които е предназначено – те си знаят какво да правят с откритите си рани.

 p.s. права бях – гадовете се върнаха за още