чакам джеремето да се прибере от село с баба си и дядо си. решавам да изпуша една цигара, защото когато малкия прабългарин си е тук, това е мисия невъзможна – види ли ме да тръгвам към балкона, започва да плаче и да вика `къх` – демек – боклук. право си е детето! (интересна работа, когато излизам да простирам или да си поливам цветята яма никакъв проблем, но изляза ли да пуша – ела да видиш биг мама скедъл). та, пуша си аз кротичко, отмарайки, че днес ми се разката фамилийката от чистене (новата ми парочистачка рулз!), когато домашния телефон иззвъня. взимам го – скрит номер. бре, да му се невидяло – доста малко хора знаят доашния ни телефон, а ако някой иска да ни каже нещо лично, имаме си жисиеми за тая цел, ама на, вдигнах.

хлипане. и треперлив женски глас:

- ало, мамоо-о-о…

нещо ми прещрака в главата, честно. и веднага влязох в ролята:

- кажи бе, маме, ти ли си? какво става??? – вложих ужата доза убедителност и трагизъм в гласа си.

- мамо-о-о-о, много сме зле, стана нещо много лошо, мамо-о-о-о (хлипане), направихме катастрофа с колата, мамо-о-о-о…

- маменце, ама какво става, бе, мило, добре ли сте, живи ли сте? – продължавам да се жабуркам аз.

- не, майчице-е-е-е-е, БЛЪСНАХМЕ ЕДНО ДЕТЕ!

- ама как така бе, маме, какво стана???? – изумявам се аз. (вашата мамичка, мръсна измамническа, чекиджии нещастни, как можете да докарате инфаркт на някой възрастен човек, всичките китайци да ви шибат дано!!!)

- сега ще ти дам следователя, да ти каже дали сме добре, мамо-о-о-о… – продъжава с актьорската си игра каката. давай ми следователя. мъжки глас, с лек диалектен оттенък, звучащ по-убедително от дъщеря ми.

- добър ден, госпожа, старшина петков на телефона – представя се той, авторитетно, уверено, направо мамата си трака, като нищо да му повярва човек! и ей тука не ми издържаха нервичките, и с треперлив гласец моля:

- господине, мога ли да ви кажа нещо?

- ама разбира се, госпожа!

поех си дълбоко дъх и:

- ВИЕ СЕ СВЪРЗАХТЕ С ТЕЛЕФОНА НА ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК ОТ ВТОРО РПУ, КОПЕЛЕТА ГАДНИ!!! – изкрещях в слушалката аз, и направо чух как отсреща тресаха телефона със страшна сила. тъпо, глуповато и инфатилно от моя страа, но мого се вбесих, а после се ядосах още повече на себе си. можех да ги забълбукам нещо. можех да се `вържа` на номера, да продължа разговора максимало убедително, а после да се обадя на някой истински оперативен работник от второ рпу, и, знам ли, в наивните ми представи изплува картинката как благодарение а моята аходчивост и буда гражданска съвест тези пичлемета са хванати. пак аивно от моя страна, ама…

не, че и ние като малки не бяхме лайненца, които си правеха бъзици със случайно избрани телефони, от сорта на `ало, хан аспарух се обажда, някой да ми е виждал коя` – и така 20 пъти, а а 21-я път `ало, коня на хан аспарух се обажда, някой виждал ли е шефа`? обаче, от невината, глуповата детинска шегичка до предифарктно състояние, когато се гавриш с чувствата и тревогите на всеки родител – еми, сори, ама такива наистина заслужават мого здраво да ги набият!!! и съд! една наша съседка – вярно, възрастна жена с лека сенилност – след подобо обаждане получи психически срив, и много, много дълго време вярваше, че дъщеря й е в затвора, защото тя не е успяла да занесе парите за подкупа навреме. и беше тръгала, жената, с някакви спестени парици от пенсията си и тази на покойния й съпруг да ги носи на `следователя`, и добре че сиа й точно в този момент дошъл да я види и да предотврати още по-голяма поразия.

по-лошо. преди десетина години се бяха обадили на майка ми и и бяха казали, че аз съм отвлечена, така че с баща ми бързо да намират пари за откуп!  а аз се прибрах десетина минути по-късно от лекции, и сещай се в какво състояие заварих майка си. гадяри нещасти! самата аз, като се правех на ъдъркавър джърълист, се навирах в бая лайя (мама му стара, като не ми работи качествено `н`-то на клавиатурата, виждаш ли как се скапва тоз хубав български език), та си бях спечелила няколко телефонни фена, които се бяха добарали до личния ми телефон, и деоощно ми се обясявах как ще ми се случат особено еприяти неща, свързани с киселини, счупени крайници и багажници на коли, та бая са ми еприяти подобни номера.

и ей на и днес! тъпото е, че дори да `се бях вързала`, да си бях уговорила среща и прочее екшън, едва ли ако се бях обадила в полицията, щяха да ме вземат насериозно и щях да си сложа ебати таралежа в гащите. държава, кво да ти разправям!

дано поне тия днешните копеленца поне за момент са жлътнали гащите, ама се съмнявам – тя, наглостта човешка граници няма. да им изсъхнат топките дано!