Преди много години Дяволът решил дапродаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно встъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тукбил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът наГнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а дотях живописно били подредени отровните стрели на Ревността иВъжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта иНенавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с названиеи цена.

А на най-красивата етажерка, отделно от всички останалиинструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, накойто бил закачен етикет с надпис „Униние“. Учудващо, но цената на тозиинструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувачпопитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и тойотговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това еединственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, аковсички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин.— Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът,— той отваря вратата и за всички останали инструменти.

Усмихнал се и добавил:
— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.
Не се оставяйте на унинието – нито днес, нито никога; радвайте се на живота – той е много кратък…