понякога ми е толкова студено, че чак ръцете ми измръзват в жегата на дома ми, толкова много, че чак ме е страх да прегърна детето си, да не би студа да проникне през дрешките му… буквално.

лошо, много лошо е да си буквалист – това води след себе си само и единствено ядове. нетърпелив също така.

а понакога ми е мъничко самотно… едната ми приятелка замина за испания, без дори да се обади, без дори да знам какво я е подтикнало да го направи, но причината явно си е в мен, заради съзнателното и може би не до там самоотлъчване от социалния живот. кофти тръпка. другата ми приятелка минава през невероятен кошмар, а аз, мамка му, и за мое съжаление, пак не мога да съм до нея и да й подложа рамото си.

получих твърде кофти новина, и ми е…

ебало си е майката, това, живота!