ужас – така ме цепи главата, че всеки миг ще ми текнат сълзи

в крайна сметка, след като става ясно, че не мога да разчитам на лекарски съвети и ще трябва да се оправям сама в отглеждането на Боро, реших да взема по-насериозно ръководствата за родители. и все още оставам категорично твърда, като казвам, че спок смърди – както оригиналното издание, така и новото от робърт нийдълмън, което можеш да намериш по книжарниците с позивната `ръководството на д-р спок, най-важното за бебето` – ето тая книга е глупостта на глупостите, в която освен съвети от сорта на `не оставяйте бебето самичко във ваната дори за секунда` друго ценно едва ли ще се прочете. честно казано, и на двете книги им се случваше доста често да хвърчат към стената заради голямото абракадабра, с което авторите им са запълнили по сто-двеста печатни коли, и в които, поне аз, ценни практически съвети за нещата, които лично мен ме интересуват почти не намерих.

докато майка ми не намери случайно `аз възпитавам дете` от лоранс перну. това е дъ книгата, според мен – първо, нещата са обяснени ясно, кратко и категорично така, че дори и ошашкана и все още неопитна майка като мен да ги разбере като човек, и второ – книгата порсто си личи, че е писана от жена, при това – майка. ама такива истории за оставянето на детето да плаче, ама разглезване, ама режими и подобни спок дрън-дрън ярини (които в доста от моментите за мен са си чиста обида към детето!) просто ги няма! и, едно от най-готините неща, които прочетох във въпросната книга беше, че `връзката между майка и дете не зависи толкова от кърменето, колкото от присъствието на майката`. алелуя, братко! при това – издание от осемдесе и втора година!!! най-накрая да видя някъде черно на бяло написано, че не съм такъв изрод нечовешки, лишен от любов и майчини чувства, задето не можах да си кърмя детето!

та, лоранс перну е книгата, която възнамерявам да чета от тук насетне, отглеждайки сина си. и, както и друг път съм казвала – спок да върви на майната си!