
след почти година зор и студ, конденз по стъклата и мухъл по стените, ходене по мъките, разправяне с идиоти и не малко количество пари, най-накрая доживяхме да имаме вкъщи парно и топла вода! направо не мога да повярвам – моткам се из къщи по къси ръкави, и през десет минути, точно като малките деца, ходя и пускам чешмата, щото все още не ми се вярва, че ДОЖИВЕХМЕ!
чувствам се малко като от култовия филм `топло`, ама, това е положението. край. свърши се вече с къпането по заявка, докато се стопли водата в бойлера, край (надявам се) на гадните духалки, и да живеят простряните върху лирата в банята гащи и чорапи!!!
алелуя, имам си топло и вода, амин!


























6 comments
Comments feed for this article
ноември 22, 2008 at 11:11 pm
deni4ero
а снимките … де са?
ноември 23, 2008 at 11:37 pm
вили
Честито!!!!
ноември 24, 2008 at 5:02 pm
Lady Frost
честито! време беше!
ноември 24, 2008 at 6:15 pm
Асен
Яна,
с този ник и с този коментар на този пост… просто изби рибата…
А иначе, честито Niili, радвайте му се и да ви топли :-p
ноември 24, 2008 at 6:23 pm
Lady Frost
хаха, готина аналогия…
ноември 26, 2008 at 7:15 pm
vilford
A като свикнеш с тези удоволствия, вече се превръщат в такава необходимост, че не можеш да се оправяш без тях. Същото стана и с микровълновата печка.