жива съм, тук съм, всичко на източния фронт е окей, само дето ми се искаше да убивам тези дни, ама нейсе – така е то, като се разправяш с тъпанари и задници. малко крещя аз, ей-й-й-й-й… ениуей, може и да доклатиме ситуацията до парно и топла вода, а може и да не – при втория вариант съм обещала на строителя, че ако до края на месеца не предприеме мерки по въпроса, забравям за добрия тон, а направо идвам в офиса му със съдебна призовка и `господари на ефира`. със задниците трябва да бъдеш задник, все повече се убеждавам в това…

твърде съм скапана и уморена, иначе много имам да дрънкам още, ама друг път. вместо това ще ти кажа един много тъп виц – толкова тъп, че чак ме разкърти от смях! та:

върви си мечо пух из гората и среща една гъбка. казва й:

- гъбке, ще те набера!

а гъбката го погледнала мило, и казала:

-не, аз ще те набера!