хващам се, че когато се шматкаме с малкия по градинките, доста се дразня от разни прекалено превъзнасящи се майки (то не че и аз не съм такава понякога, де, ама нали се сещаш, то е повече от ясно, че моето си гардже е най-готиното). ама как те никога не са имали колики, как бебетата им не реват въобще, как никога не са имали даже и една пъпцица по дупето, ама как едва на два месеца, и вече казва азбуката, разбираш ли, а от догодина направо го записваме във втори клас направо, пък как вкъщи всичко е цветя и рози, как идеалната свекърва всеки уикенд върти баници, докато мама и тати блажено се излежават, а мама след това ще отиде на фризьор, и просто как живота изглежда като приказка!

да бе, верно!

не ми казвайте, че вашите бебета не плачат, когато се разсънят, че няма моменти, в които нямате време да се изпишкате, какво остава да се погрижите за френския си маникюр, че не ви се иска понякога направо да скъсате главата на прелестния си мъж, който си качва краката на масата и иска да гледа футбол (щото, нали, уморен от работа, човека), вместо за половин час да се позанимава с бебето, докато си вземете душ, примерно, или пък че не ви се иска направо да го обесите с чорапите, които въпреки всичко, продължава да разхвърля из цялата къща, че котката никога не е бутала от секцията любимата ви ваза от баба ви, точно в момента, в който с много зор сте успели да приспите бебенцето, което го мъчат зъби, и че никога не ви е минавало през акъла да избягате нанякъде!!! щото няма да го повярвам, посестрими мои, честна дума!

мен по градинковите приятелства `ич ме няма, пък и не ща да ме има - аз, количката, прелестния ми син, мп3-ката и любимата книжка. туй то, положението! а че не съм най-идеалната и спокойна майка на света, нито пък идеалната съпруга, съчетала в себе си както сексапила на хайди клум, така и уменията в прането на леля си мария – то, това е повече от ясно. имам звездни мигове, в които псувам здравата строителите срещу нас, които в два часа решават да къртят с канго, шашкам се, когато на малкия всичко му е наред, и пак е неспокоен, нервирам се здравата, когато мъжа ми понякога се отплесва в глупости, докато аз правя нещо важно, и се е случвало да троша чинии с възпитателна цел! не съм идеалната майка, не съм идеалната жена, ей богу, дори и моята прословуто прекрасна коса е започнала лекичко да цъфти, понякога изпадам в ужасно криви настроения и се превръщам в дзвер незнаен, но, моля, аз живея в реалния живот, а не в тъпа реклама на `джонсън и джонсън`!