днес се заговорих с една съседка за дечурлигата, и не знам как се завъртя около това, че малкия все още се буди нощем и си иска манджата. въпросната кака ми даде следния съвет: `а-у-у-у-у, ама трябва да го махнеш седмото хранене, на всяка цена, адаптираните млека са кофти работа, прави нещо по въпроса! лъжи го с водичка! и (следва най-култовото!!!) остави го да се нареве! то е бебе, а реват! даже не го гушкай, за да се измори по-бързо, и не се притеснявай, че ще пречиш на някой – бебетата, щото са бебета, трябва да реват!!!`
да бе, верно…
всъщност, мами, които четете тук, (айде-е-е-е-е, пак ми се превърна бльога във вариант на бг.мама), какво мислите за нощните хранения? и как беше при вас, честно?
7 comments
Comments feed for this article
октомври 30, 2008 at 2:29 am
keklanka
Аз спя с беба на едно легло почти от както се върнах от болницата… все още яде нощем и съм свикнала. Вече е голяма, кърменето е малко по-малко вече и несе стремя да й го спира това нощното.. моето е малко н асвободен режим, както иска. Относно нареваването, щото е бебе и така правели.. е не съм съгласна. Аз също предпочитав да го смятам това за мъничко човече с мисли и чувства, а не за бебе, някакво извън човешкия вид. Много рядко съм си позволявала да я оставя да плаче, заради което и на мен са ми мрънкали, но приказките,че ще я разлигавя още не са станали факт… Но също е факт, че напоследък, а и преди мн рядко се случваше, когато виждам да й се спи и се старая по всякакъв начин да я успокоя, а тя се праби буквално на чук… от въпросното приспиване е минал поне час и тя будна и мрънкаща.. както вчера се случи, 10 минути магарешки рев, оставям я хууубао да се омаже в сополи и сълзи и тогава я взимам. Е.. всеки път ми е много гадно да правя така, обаче точно на 5-тата минута е заспала след това. Ама ми е гадно докато се успокои после.. пак казвам рядко го правя и то, когато нервите ми отиват по дяволите и вижда,че малкато просто и тя не е в час със собствените си желания.. жалко,че прилича толкова много на мен. Поне в това отношение
Твоето бебче е малко, като иска нека си яде нощем.. не знам какво му е лошото ти така и така не спазваш някакъврежим, така и така си се будиш предполагам периодично нощем.. а и бебетата каквото и да си говорим и те са стресирани от този скапан свят, дето са се пръкнали.. поне до колкото можем да им го улесним живота, остава и да ги мъчим.. 
октомври 30, 2008 at 2:33 pm
deni4ero
знаеш, че и двамата ги хранех, докато не се отказаха сами, а на тая съседка й кажи да ходи да си бара ушите … въх, как се ядосах … млъквам, да не избълвам един куп змии и гущери …
октомври 30, 2008 at 3:35 pm
Асен
С подобни постове направо убивате желанието на нестаналите-още- родители да коментират:-p
октомври 30, 2008 at 8:04 pm
keklanka
Че те нестаналите какво ще коментират
Те ще четат и ще се учат, ще се запознават с усещанията на една майка, усещания които и тях едва ли ще отминат 
октомври 30, 2008 at 11:27 pm
deni4ero
ааааааа, Асенче, нема такова нещо – тва е, за да си вземат поука и да си оправят възгледите п време
октомври 31, 2008 at 1:50 pm
vilford
Ами, всеки си е различен (още от раждането). Някои деца не могат лесно да се откажат от нощното хранене. Примерно нямат сили да се наяждат достатъчно и имат нижда и нощем да се подкрепят. Ти опитвай малко по малко да отлагаш за по-късно нощното хранене и в един момент периода достатъчно ще се удължи и коремчето на детето да си почива и мама също. Но крутите мерки не са добра идея. Детето само те учи. Още малко и ще започнеш да спиш по-нормално.
ноември 4, 2008 at 12:27 am
Lady Frost
Моя синковец сам си се отказа някъде на месец и половина, два някъде… то оставаше да го тормозя и да го държа гладен по нощите, че и себе си да тормозя, щото тъй пишело по дебелите книги… с тях могат да си обършат задниците, моля!