сравнително спокоен ден в `къщата на ветрилата`…

научих се да живея ден за ден…

уча се сутрин с изгрева да си казвам `днес ще бъде страхотен ден`… нещо повече – уча се да го вярвам…

жълтата ми фанелка, на която малкия се радва…

слънчевото време навън, само ние двамата на разходка, усмивките ми, само за моя син, бермуди и ти-шърт, докато около мен вървят хора в зимни якета… слугинската работа да я върши който му е кеф!

голд-ретривърите в парка…

есенните листа, които грациозно валят… красива есен ще бъде!

детето, което се хили на маймунджилъците ми… заспива на пресекулки, докато щастливата му майка танцува в детската стая на `runaway train`… деца се гледат на музика, уважаеми приятели и съседи! ще науча сина си да обича музиката така, както и ние с баща му – непукизма на g`n`r, нежността на a-ha, дивата виталност на u2 и чувствеността на texas, приказните светове на blind guardian u dream theatre (какво ще кажеш, бро, готина плейлиста съм избрала за сина си, нали   ), спокойствието и нежността на cafe del marr и deep forest, дивата гайда на hevia, която ще го кара да танцува без да мисли, точно както майка му правеше, докато беше бременна…

кучето ми, което страхотно усеща новите хора, кой е добър човек и кой не…

татето, който снощи, опитвайки се да приспи малкия в люлката, сам заспа, а момъка го гледаше и му се хилеше…

едно тихо `обичам те`, прошепнато в нощта…

ден с ден няма еднакви… в един съм щастлива, на втория – меланхолична, на третия тъжна, въпроси и хиляди неизвестни, понякога сърцето ми се свива, а понякога крилете ми ме носят на гърба на радостта, но толкова много истински мигове… ден с ден няма еднакви… и никога повече няма да бъде 22.10.2008 – странна тъга има в този факт, но и странна прелест…

ден за ден…