така-така-а-а-а… ивката и жени ме замериха с поредната блог-игра по въпроса в кои любими филми с истински кеф бих се пренесла. хм, интересно предизвикателство (всъщност, бих допълнила играта с въпроса към всички вас в кои любими книги бихте се пренесли), но, да не се впускам в излишни подробности…

та, първия филм, който бих посетила е `never ending story`. обичам приказките, винаги съм ги обичала. `приказка без край` беше и все още е безкрайно любимо мое филмче, което едва ли ще ми писне да гледам някога – най-малкото заради наистина неверотната приказност, която просто се лееше от него. и като се замислиш, че си говорим за филм, който просто е направен с ръце, а не със супер-дупер-хипер-кибер-мега специални ефекти… това е един от филмите, в които наистина съм се пренасяла отвъд екрана, съпреживявайки с героите всяко тяхно приключение.

едва ли ще те изненадам, ако ти кажа, че следващия филм, в който бих желала да отскоча за малко е  `лабиринт` - друга любима приказка от моето детство, която и до ден-днешен с истинско удоволствие гледам понякога. обожавам куклите на джим хенсън! обожавам и дейвид бауи – той винаги е бил сред любимите ми изпълнители – странно, защото го чух за първи път, когато съм била може би на около 7-8 годинки, някак си ме е впечатлил, и оттогава бауи наистина е много мой изпълнител. но, да не се отплесвам излишно – конкретната сцена от `лабиринт`, в която бих желала да се вмъкна е сцената с балните танци, с невероятно готиното парче as the world falls down и невероятно красивия валс между царя на гоблините и малката тогава дженифър конъли.

има нещо безкрайно готино и бутафорно както в музиката на бауи, така и в целия филм. любим, безкрйно любим спомен от детството…

`последният еднорог`. поредният красив спомен от детството ми и филм, на който винаги плача – независимо дали съм на 3, 13, 23 или 31… красива и безкрайно нежна приказка… да, бих искала за момент да се пренеса при еднорогата, да й помогна, да я защитя… the last unicorn. дори само песента на `америка` е способна да ме стисне за гърлото, извиквайки сълзи в очите ми, честно!

насълзих ли ти очите, а? говори ми после за 3-д анимации и специални ефекти!!!

тъй. продължаваме нататък! може би защото все още съм под съвсем прясно, скорошно впечатление, а може би защото просто си падам по темата, ама не бих имала нищо против да се озова в поне един епизод от `blood ties`. да. върколак. красив, тъмнокос, адски готин върколк с тъмни очи и дълга, дълга, много дълга коса, облечен в джинси, кожено яке и мотоциклетни ботуши, който се трансформира в красива, бяла вълчица с жълти ириси и грациозен силует. определено би ми харесало, честно. и, естествено, аз ще съм от добрите.

доста сериозно, всъщност, се замислих в кои филми бих желала да се пренеса. `търсенето на немо`, `къщата на духовете`, `волния уили`, където по никакъв начин не бих се поколебала да яздя косатка, `блейд` и `подземен свят`… мисля си, обаче, също така колко по-полезна бих била, ако наистина имаше някакъв начин чрез дистанционното на телевизора вярно да се прехвърля през екрана и да попадна в `дързост и красота`, примерно, или ней-подобна боза. тогава, ако си имах една много голяма пушка, бих изпозастреляла цялата отвратителна лигоч от сагата, и вярно, тогава всичко щеше да започне наново.

но това е в сферата на мечтите.

сега, хвърлям ръкавицата към планинският крал и ина.

p.s. понеже съм въплащение на блоговата коректност, а и защото знам колко е кофти някой да пренебрегне твоя идея, с малко закъснение и искрено извинение допълвам, че идеята за блог-игрицата с филмовия билет тръгна от ssk- респект за свежата идея:-D