ей ся стана страшнó – деничеро ми подхвърли ръкавичката с любимите рецепти. опала-а-а-а… сега, да си кажа, от мен е малко трудно да очакваш да ти изавъртя като на майтап мариновано филе от гръбната перка на чукоглава акула. по-скоро съм мързеливо-практичен готвач – разчитам на неща като микровълнова фурна и полуготови зеленчукови миксове и сосове – някак си, малко трудно е да въртиш кулинарни чудеса след 8-9 часа в офиса или след командировка. въпреки това, обаче, си имам няколко манджи, които ми се получават много готино и с тях съм направо емблематична! изкушавам се да спомена прословутия си таратор – възможно най-елементарната храна в наличната вселена, отличаваща се с дзен-простота на приготовлението, но, вероятно защото го наръсвам с щипка любов, заради това винаги ми се получава. другото характерно за моите ястия е, че готвя с много, ама наистина много лук. дето се вика, ако имаше начин, щях да слагам лук и в сутрешната попара, ама на, ограничавам се само с основните ястия.

не, сега – сериозно. за манджите на Niili.

гювечета

друго елементарно за приготвяне ястие (и малко мързеливо по мъжки, защото готвиш, сервираш, ядеш и миеш само една съдинка). как се получава при мен – слагам съвсем мъничко олио на дъното на гювечето, колкото да покрие едва-едва. готвени домати не обичам, затова и не слагам, но пък, натрошавам сирене – желателно да е сухо и солено, защото и сол не слагам. върху сиренето е ред на ситно нарязани кренвирши (като най-бърз и мързелив вариант, но ако ти се занимава, можеш да пробваш с късчета пилешко месце, като, естествено, преди това е леко пръжнато, колкото да не е кърваво). както казахме по-горе, обожавам лук в манджите. в гювечетата слагам няколко дребни главички червен лук, срязани на четири, а ако успея да намеря и дребни лукчета (арпаджик) става още по-вкусно. най-отгоре слагам ред кашкавал, след което така изградената конструкция се пече в силна фурна. когато кашкавала се разтопи доволно, чуквам отгоре яйце, след което връщам във фурната до толкова, доколкото яйцето да се изпече леко и… voila, имаме страхотно вкусно гювече. може да не звучи като кой знае какво, но наистина е много вкусно – не, че сама си го казвам, но си е така. споменах ли щипката любов?

идва ред на

пилешка кавърма ала Niili

(когато бързам, обикновено ползвам готов сос и пак става страхотно вкусно). иначе, манджата си има съответната подготовка – нарязвам на хапки 600 грама пилешки гърди (става и с пържолки). преди това съм си подготвила 6-7 големи глави лук, нарязани на шайби, намачкани със сол. обърквам хубаво пилешкото с лука, като междувременно може да се сложи и малко червен пипер, а ако ти се експериментира – и лъжичка соев сос. в силно нагорещен тиган се задушава само лука, колкото да омекне (желателно е да се добави и съвсем мъничко вода, но аз обикновено съм си подготвила доволно количестло пилешки бульон, от който непрекъснато доливам докато се готви манджата), след което се прибавят и месцата, колкото да побелеят, след което се превключва на по-умерена температура. аз лично обичам да добавям от готовите зеленчукови миксове – грах с моркови, царевица, гъби, като задължително слагам и много бульон така, че да се получи нещо средно между варене и пържене. като подправки – лъжичка соев сос, червен и черен пипер. (веднъж сложих и самардала, и стана… абе, имаше непривичен, но приятен вкус). готино е. (леле, егати и прозаика съм – хич ме няма в апетитното описване на готварски рецепти, май повече ме бива в приготвянето им).

нещо като китайско в йенска тенджерка

до тук следва вече да ти е ясно, че съм по бързите манджи. обаче, много обичам да импровизирам около печката – плод на такава импорвицация е и ястието, за което ще ти разкажа сега. та, в иенска тенджера се редят около 500-600 грама нарязано на хапки пилешко, лук, моркови, грах, ако ти е кеф – и червена чушка, скилидка-две чесън, мъничко мазнина. пече се на силна фурна… и става много приятно, леко ястие. веднъ замених лука с нарязани по дължина парчета праз лук – стана още по-вкусно.

сетих се и за

пиле върху бирена бутилка

рецептата не е лично моя, но е атрактивна както за приготвяне, така и като вкус. това, което ти трябва, обаче, е малко по-висока фурна. как се приготвя въпросната чудесия – едно цяло пиле се почиства добре отвътре и отвън, след което буквално се нахлузва върху бирена бутилка. бутилката е желателно да е пълна до половина с вода (аз, обаче, я оставям пълна с бира, макар и в по-малко количество). след което, цялата тая история се слага в тавичка, която също е пълна 3-4 пръста с вода, хакваш го във фурната… и печеш на силен огън. става невероятно вкусно!!! 

мога да споделя и една гарнитура, която си е лично моя приумица, и става идеално мезе за биричка – става въпрос за бейби картофки и лукчета в уок. философията на приготовлението не е никак сложна – просто, запасяваш се с доволно количество малки, пресни картофки, които ще пържим заедно с люспата, както и със същото количество арпаджик (който е отвратителен за белене, но, в името на кулинарията, все пак!!!) та, слагаш шепа от едното и от другото в дълбок тефлонов тиган (най-гот наистина се получава с уок), в силно нагорещена мазнина, като тарикатлъка на приготвянето е от време на време да тръсваш лукчетата и картофките.

мога да предложа и вариант за циганска баница – върху филийка сух хлебец се настъргва скилидка чесън, поръсва се със сол и червен пипер и се намазва леко с олио. любимо нещо, като бях хлапе… и страхотна разядка, особено, ако си бил злоядо детенце като мен

толкова за манджите. отивам да си приготвя нещо за хапване!