
от няколко дни нон-стоп си тананикам somewhere over the rainbow -адски сладка песничка, която ме зарежда с много настроение, и ми става едно такова лятно, спокойно, морско, мързеливо и приятно, замислено за красиви тропически плажове, коктейли и приятни, прохладни нощи на лунна светлина (през крив макарон, ама, уатевър
). варианта, който ти предложих по-горе, е от саундтрака на `да срещнеш джо блек` – много любимо мое филмче, а изпълнението е на thomas newman. не знам дали знаеш, но оригинала на това парче е на judy garland - не е зле, въпреки, че оригинала е прекалено класически и мюзикъл за моя вкус, но – става.
и, понеже си ме познаваш, да знаеш, че не се задоволявам само с едно – предоставям на твоето внимание още няколко варианта на парчето – ако си падаш по спидаджийски китарни сола, то интерпретацията на impellitteri със сигурност ще те накефи максимално и ако не да куфееш, поне ще те накара да се замислиш за джулай морнинг или нещо подобно – поне, асоциациите при мен са подобни (визирани, естествено, пак през крив макарон
) тъй като, обаче, съм върла фенка и на пънк и ска веселушки, предоставям на твоето внимание и варианта на господата от snuff. и, в името на добрите, стари спомени от не до там далечната ни младост, когато забърсахме и от рейвът и техното, то нека да отдадем заслуженото и на marusha (много, много, мно-о-о-о-го тийн-спомени са свързани с последното парче, ама те са вече тема на друг чат, дет се вика
)
та така стоят нещата там някъде си, над дъгата :-)
P.S. джъст ин кейс, просто се сетих, че не би било зле да постна и текста на парчето – просто защото наистина разказва приказка… (от магьосника от оз).
Somewhere over the rainbow
Way up high,
There’s a land that I heard of
Once in a lullaby.
Somewhere over the rainbow
Skies are blue,
And the dreams that you dare to dream
Really do come true.
Someday I’ll wish upon a star
And wake up where the clouds are far
Behind me.
Where troubles melt like lemon drops
Away above the chimney tops
That’s where you’ll find me.
Somewhere over the rainbow
Bluebirds fly.
Birds fly over the rainbow.
Why then, oh why can’t I?
If happy little bluebirds fly
Beyond the rainbow
Why, oh why can’t I?


























13 comments
Comments feed for this article
юни 22, 2008 at 1:50 pm
deni4ero
голям целюфан! Ако знаеш откога го търся това и питам и разпитвам (главно наум) на кого и откъде е … гледах го в една серия на „Спешно отделение“, когато единият от главните герои умира …. ох, много голям целюфан … сега трябва да чакам два часа да се събуди къщата, за да мога да го чуя … оффффффффффффф …
юни 22, 2008 at 2:35 pm
Niili
юни 22, 2008 at 5:23 pm
Жени
Тази песен е вдъхновителка на името на блога ми. Обожавям я- успокояваме и ме кара да летя
И аз я чух, когато умря доктор Грийн, и после в един филм на Холмарк, и после в „50 първи срещи“- и се убих да я търся… Имам я вече от две-три години 
Това е моят любим вариант:
http://www.youtube.com/watch?v=c9KHo9z86rA&feature=related
И аз благодаря, че ми напомни пак да си я сложа в плейлиста
юни 22, 2008 at 10:14 pm
вили
Ние под дъгата сме на Хаваите. пием си питиета и не вярваме, че може да съшествува тази кристална вода. А споменах ли за хавайците? Ммммм
юни 22, 2008 at 11:58 pm
Муниконтин
Niili, 10000000000000000000000000000000000000000000целувки!
Превърна ме в Мери Попинс! И си летях, летях……………
Благодаря ти!
юни 23, 2008 at 8:32 am
Svetlina
Хихи, аз пък ще наградя Нийли с въпросче
Нали съм заплес и не се занимавам да помня числа, имена, места…
Коя е тая песен, дето я пее жена с коса (тъмна и май къдрава) и рокля? Подрежда си ателието с разни картини – има със слънчогледи, с езеро… Песничката е една такава слънчевка и „писклива“. Накрая тя бута стените и се оказва на средата на същото езеро и всички хора от картините са се набутали в лодка и се опитват да стигнат до нея.
Не е гатанка, щото се предполага да знам отговора. ПИтам си аз тука от известно време за песничката, ама странното е, че не помня ама грам от текста
юни 23, 2008 at 8:58 am
Niili
светлушка, ти ме уби с дъвка, мило!
въпреки подробното ти обяснение, грам не се секщам за какво говориш…
по някакъв начин, обаче, ще разбулим мистерията…
юни 23, 2008 at 10:24 am
Муниконтин
NIILI, изпращам ти един адрес към целувките. Струва си да го отвориш!
http://e-vestnik.bg/3529
юни 23, 2008 at 11:03 am
Niili
Муниконтин – страхотно е!
някак си… абе, има страхотно вълшебство в тая песен, а изпълнена от 6 годишно момиченце – ами, стисва те за гърлото, определено…
юни 23, 2008 at 2:05 pm
deni4ero
докато слушах малкото мишле как пее, се зачудих дали и Деничето ще ме разплаква от умиление така, както детенцето разплака жената от жури, която, бтв, е много моя любима артистка (гледала съм я в Wild at heart at Hallmark chanel) и е страшно чаровна …
юни 23, 2008 at 8:47 pm
вили
Някъде отвъд дъгата небесата са сини, и мечтите, които се осмеляваш да мечтаеш, наистина се сбъдват! Какво по-хубаво от тези думички!
август 29, 2008 at 1:31 pm
dilqna
Ако ви кажа от колко време я търся тази песен, няма да повярвате! Когато по „Филм +“ пуснаха „Да срещнеш Джо Блек“го гледах над 5 пъти само заради нея(е и филма е хубав
). Още пазя „50 първи срещи“ само заради песничката и се разтапям и разревавам само за някакви 10 секунди. А сега като я имам цялата….. не мога да ви опиша!
август 30, 2008 at 12:16 pm
Svetlina
Yael – New soul
misleh da zapazq iznenadata za utre ve4er, kogato 6te imam net, ama ne izdarjah
Niili, tui e pesni4kata 0 novoto sakvartirant daje q obi4al