напоследък все повече и повече се убеждавам, че простотията ходи не по животните, както и че се е навъдило едно изключително тъпо женско племе, което наистина, ама наистина е направено от адамово ребро – верно, кост – кост, ама кост без грам мозък. чудя се също така кога ли ще ми изпердашат тотално бушоните и ще ошамаря съвсем целенасочено и преднамерено някоя тъпа п… заспала без никакви, ама безусловно никакви морални или каквито и да било угризения!!! аз съм спокоен и неконфликтен човек. кипват ми, обаче, много бързо лайната, когато някой се самозабрави, качи си задника на главата и вземе да ми наглее пред очите – недай си боже, същото това нещо, по някакъв начин да ми навлече в личното пространство – ей тогава вече стана страшнó! и наистина съм способна на простотии…

the днешната случка.

наложи ми се да си подпечатам някакви документи в поликлиниката. понеже с мъж ми от няколко дни нон-стоп търчим като откачени по задачки, просто съм капнала, за това го помолих той да се реди на опашката пред регистратурата, а аз седнах да отморя малко – много тичане, жега, жажда и прочее. гишето беше затворено за малко, така че на опашката имаше около 3-4 човека преди мъж ми. седя си аз и зяпам в пространството.

по едно време, съзирам как към опашката се приближава някаква девойка, която рови в чантата си, за да намери, както стана ясно по-късно, мобилния си телефон. сивичка, такава една, с изплакната, някак миша физиономиика, с нищо незабележителна, дори бих казала неугледна, абе, някаква такава никаква девойчица, дето по никакъв начин не бих се загледала след нея по улицата. описвам я в такива подробности, просто щото ми попадна в полезрението. та, какво се случва – извади си момата мобифоня, и започна да говори с някаква нейна приятелка, явно. сега, тук е мястото да си представиш най-отвратителния глас на света -висок, гъгнив и писклив едновременно, а момата не се свенеше по никакъв начин да говори високо и натрапливо така, щото гадния й глас, подплатен с един отвратителен, ама наистина отвратителен диалект кънтеше из целия коридор и всички присъстващи станаха свидетели на следния монолог (просто, ще се опитам максимално близко фонетично да предам акцентовите окраски на диалекта, но едва ли бих могла ) : `иди ми дъ съ унищожъ!!! аз искам да направя аборт, а тоя мъ забремени, пък сега вика `аз пари за аборт не давам! иди ми да го убийъ`!

!!!

шах с пешката.

както съм казвала и друг път, аз съм изключително прецизен към собствения си комфорт човек. още повече, че сега буквално бях принудена да слушам как някаква тъпа пачавра се жалва, че, видиш ли, била забременена (едва ли акта по забременяването се е случил пряко волята й), пък после люто се възмущава как мискинина, забременил я, не ще да дава пари за аборт, р`бираш ли!!! де да знам, сега. наивна ли съм да си мисля, че не само мъжа е отговорен за една непланирана бременност, ама и жената? че ако не щеш да забременяваш, просто се чукаш с презерватив? че, ако не дай си боже, белята в крайна сметка вземе, та стане – ми, има и морнинг афтър пил – контрацептиви?! ебаси и тъпите жени, наистина, са се навъдили!!! не знам какви впечатления е оставила въпросната мацка в опашката пред гишето, която стана свидетел на драмата й и се разбра, че момичето е забременено, видиш ли, обаче на мен лично ми се прищя да стана и да й отбърша два шамара! ебати и пачаврата! пък, в крайна сметка, като имаш проблем – решавай си го, кукло, но бъди така любезна, ако можеш, да запазиш подробностите за себе си, защото пък аз въобще не съм длъжна да слушам за интимния ти живот и последствията от него!!!

както и да е, регистратурата отвори и аз отидох при мъж ми да проверя докъде се е раздвижила опашката, изръмжавайки `кво става?` (афектирана от простотията, на която станах свидетел). чувам, обаче, как нещастно забременената девойчица се обръща с гадния си с отвратителен диалект гласец към мъжа пред себе си, казвайки следното нещо: `мога ли да минъ прид вас, ЩОТ` СЪМ БРЕМЕННА???`

сещаш ли се, че в точно тоя момент гореспоменатата пешка прекоси с танцова стъпка игралната дъска и се изплю в бирата ми??? а уместна ли ти се струва представата как аз се извъртам грациозно като нападаща бяла акула и воистине, боже мой, забърсвам един цигарски шамар през устата на наглата мърла???

не знам, наистина не знам как е възможно да съществуват толкова нагли и прости хора. които все търсят някой друг, който да е отговорен за техните грешки и проблеми. нямам, просто нямам думи да го опиша – то е отвратително, то е нагло, то е просто… с извинение, ама като повръщано.

или, знам ли и аз, май тъпата съм аз, след като такива неща ме шокират и възмущават?!

ти как мислиш по въпроса???