буквално дни преди рождения ми ден, в момент, в който уж се предполага, че трябва да съм спокойна и щастлива (хахахахаха, сатурновата дупка явно пак си предяви претенциите към мен), аз съм твърдо решена да извадя и активирам голямата ножица, за да направя дадени козметични процедури – да не кажа  -ампутации, че е излишно болезнено, неща, които трябавше да направя много, много отдавна, но съм се сдържала, за да не нараня нечии чувства с категоричността на решенията си. защото аз резна ли – режа дълбоко, навътре и завинаги, и при мен няма връщане назад. от честните солджъри съм. които си ги казват нещата такива, каквито са, без да лицемернича и да увъртам, най-малкото защото винаги ми е било неприятно.

но да се оставя да ме манипулират и изнудват, поставяйки ме в положението да избирам между решение, което е важно и полезно за мен, което имам нужда да бъде подкрепено, пък и в момент, в който наистина имам нужда от цялата опора на света – е, ами точно тогава, когато очаквам, наистина, подкрепата, която ми се е раздувало, че винаги мога да разчитам на нея, да ми се заяви `след като избираш еди какво си пред мен, тогава считай, че отношенията ни приключват до тук` – ами, няма да стане. много е грозно! грозно е, защото наистина става като `на си ти куклите, дай си ми парцалките`, а като говорим за наистина близки хора, е и болезнено, защото, някак си, очакваш, че въпреки всичко, точно тези, които са ти кръв – ами, ще вземат твоята страна, защото те обичат, най-малкото. ама не става, хосе. просто не става – очевидно е, че нечии чужди желания и принципи явно трябва да са по-важни от мен и моите решеиня.

е, ами няма пък да стане! след като така категорично връщаш ключовете от дома ми, които съм предоставила, за да можеш винаги да се чувстваш у дома при мен и винаги ще те посрещнат с топлина и прегръдка – така да бъде. мен ме боли много, адски много, наистина. но трябва да свикнеш с идеята, че не можеш да си играеш с чувствата и нервите ми, само защото по презумция се предполага, че трябва да ти простя и да те приемя обратно. този пт няма да стане. този път ще осъзнаеш какво си извършила, защото мен може и да ми се къса сърцето, може да не спирам да плача, но няма да ти се извинявам за пореден път за нещо, което ти си направила, но е наранило мен! този път – не.

——————–

май пак се налага да теглим кредит – мама му стара, точно година поживяхме с идеята, че сме се отъврави веднъж и завинаги от тия шибани задължеиня към банки и институции, когато пак ми се налага да го направя. но няма начин. имам чувството, че подписвам договор с дявола, (и част от мен се надява донякъде да ни отхвърлят), но когато буквално си притиснат до ъгъла, избираш по-малкото зло. не мога да разчитам нан икого, освен на себе си… отврат, в близките дни ми се насъбраха сълзи и лошо настроение като за изминалите 6 месеца. но аз съм си виновна, че очаквам някакви неща да се променят в моя полза – не става, хосе, по добре режи, докато все още е прясно и може да заздравее.

но си боли.