все още съм жива, въпреки яростните опити на кого ли не да ми дава наклони на оная работа, с извинение, и да ме води за носа. майка му стара, толкова ли е трудно да живееш и да оставиш и другите да си живеят живота?! защо непрекъснато има хора, които се чувстват призвани да ти се бъркат в живота и да ти налагат мнението си, и не само това – да претендират дори, че ако направиш или не направиш дадено нещо, с което те не са съгласни, ще скъсат и захвърлят завинаги връзката с тебе?! майната ви бе, късайте и хвърляйте каквото желаете – може би ще е по-добре за мен, защото най-накрая ще си осигуря малко спокойствие от излишно дългите ви носове, които врете където въобще не ви е работа!!!

понякога ми се ще да съм рожба на непорочно зачатие, заклевам се!!! обичам си семейството, наистина, но понякога ми идват в повечко – всичките при това! никога не съм била съгласна (не съм и допускала) и най-личните решения и казуси да се позлагат на обсъждане от семейния съвет, в общи линии, живяла съм собствения си живот точно така, както намеря за добре, трошейки си главата по моите си пътища без да искам и търся чуждо мнение. откакто съм семейна, обаче, всеки от италианското ми семейство се чувства призван да ми дава акъл как да си подреждам живота – при това, без да съм търсила ничие мнение, ама да живее шибания патриархат – а откакто се преместихме в новата къща, има моменти, в които нещата направо стават непоносими, заклевам се!!! мама му стара, защо има хора, които просто не осъзнават, че има някакви граници, които просто не трябва да бъдат прекосявани????