има моменти, в които просто нищо не ти се прави и туй то. тук съм, жива-здрава, но нещо явно съм в много сериозен творчески и всякакъв запек, та заради това не пиша много. то, не, че голямата загуба, нали, ама както и да е. тези дни ми предстои доста работа и доста обикаляне, дано резултатите си струват, че.. приключих с третия сезон на `4400` – ще ги чакам аз от бтв да ми пускат на седмица по серийка, да бе, да – сега започвам да точа четвъртия, и дано да успеем с мъж ми най-накрая заедно да изгледаме нещо. всъщност, `индиана джоунс и кристалния череп` ще бъде едно от нещата за гледане – тези дни ще отида за билети. нещо напоследък много сме си харесали киното в мол-а на стамболийски, така че сигурно ще е там…

установявам, напоследък, колко зверски се уморявам от хората, които говорят по много. които имат прекалената дарба да пускат през устата си всяка мисъл, прекосила съзнанието им! бидейки интроверт до някаква степен, съм изключително чувствителна към собствения си комфорт на моменти, и, честно казано, прекалените дрънканици наистина могат да ми докарат физически срив. обикновено, идват от хора, които просто ти натрапват присъствието си, и няма не искам – за единица време, щеш не щеш научаваш възгледите им за мюзик айдъл, за обстановката в македония, за това че росен петров и слави се били разделили и ау, как може така, за спомените им отпреди 1968 кога вале големия сняг, и всичко това – обилно поръсено с `аз, аз, аз, аз`, че в един момент просто ти се доповръщва от безсилие! а ако този/тази човечец имат и малко по-висок глас – е, тогава вече ме смятай за наистина смачкана!