Нивото на независимостта ти: Високо


Ти си зверски самоуверена, определено правиш нещата по свой си начин.
Това обаче не означава, че твърдоглаво ще откажеш помощ, когато ти е нужна, само за да се напарвиш на много хард-знаеш кога да приемеш протегнатата ръка, и кога да отклониш натрапеното внимание.Следваш своя си път, но не си като кон с капаци – приемаш навигация, но само тогава, когато усетиш, че наистина, ама наистина имаш нужда от нея!

 

 
кофти ми е – тук трябваше да има един веселяшки постинг, посветен на рекламацията на сатурновата ми дупка, която, за мое щастие, тая година е с далеч по-слаба интензивност на центробежните сили, които, обикновено, ме лашкат в различни посоки.
винаги съм знаела, че тъмните ми очи, засенчени от изящни плътни вежди не са съвсем здрави. тежката наследственост, денонощното учене по време на сесии, работата ми, изискваща по осем-часово взиране в монитора, четенето на книги до късно на мъжделивата светлина на нощната лампа – всичко това нямаше начин да не повлиае върху здравето на очите ми, и днес, отвреме-навреме се разкарвам с изключително секси очила с bitchy-рамки, които придават на лицето ми доста секси, строго изражение на лара крофт с цайси, която гледа действителността пред себе си през диоптри 7 и 4. понякога в късогледството си има предимство, защото когато махна очилата, света се превръща в пастелна мъгла и си имам оправдание да не гледам и виждам грозотията, която понякога силно ме натъжава. пък и имам характерно изражение – без очила винаги съм леко намръщена, което дистанцира тъпаците от мен, и оставя приятно чувство на изненада у приятелите ми, които, всъщност, разбират, че зад острите черти на личето ми се крие готин пич.
вчера бях на очен преглед. изпитвам яростна алергия към лекарите по принцип, но, когато се наложи, си кротък и смирен като овчица, и няма начин, просто защото има моменти, в които здравето ти е на първо място. лекарката беше много сладка, но прегледът наистина беше един от най-гадните такива в живота ми – стоматологичния и гинекологичния определено отстъпват първите места! оказа се, че зениците ми не желаят да бъдат разширени, затова се наложи да изтърпя тройно по-голяма доза от каптите за разшираване и да чакам реда си три пъти по-дълго време, което, нямаше начин, трябавше да споделя с купчина бабички и дядовци със сълзцящи очи в коридора. като прибавим и главоболието, което ме сполетя заради нарушеното възприятие, настроението ми съвсем падна. същинският преглед беше наистина гаден – сложиха в очите ми нещо като месна упойка за да се намали чувствителността им, след което лекарката буквално притисна до окото ми един окуляр, с който да огледа ретините.
незнам защо ги говоря тези неща… предполагам, този блог наистина е мястото, където отръсквам плявата от себе си и пускам водата след нещо, което ме тормози и искам да изхвърля от себе си, ама знам ли…
резултатът от всичко беше, в крайна сметка, че окото с големия диоптър е абсолютно чисто и здраво.
но лявото ми око, това, което е с по-малкия диотптър, и което лекарката нарече `борбено око` в продължение на години се е напрягало двойно повече, за да компенсира голямата разлика с другото око… има мънички изтънени петънца по ретината. които може и да се наложи да бъдат `зашити` с лазерна терапия.
доплака ми се, честно!
та, от тук насетне - никакво напрежение, не ми се позволява да вдигам тежко, силното физическо напрежение е забранено.
край с бънджи скоковете – правехме си планове с любимия ми да наравим един тандемен скок, ама…
`борбено око`. мамка му! оказва се, че и да си борбен и да се напъваш яростно, за да компенсираш нещо – е очевадно, ползата е за другите, ама ти си оставаш прекаран!
мамка му!