никога не съм криела, че не харесвам карбовски. в ранната зора на `егоист` ми допадаше, признавам си, и с кеф четях статиите му – също и на ина григорова (която ми е приятелче), на сашо жеков и на ивайло-нойзи-цветков (с когото веднъж трябваше да снимам интервю, адски готино аранжирано в единият от коридорите на `егоист`, много дзен-обстановка беше, честно. докато се намоткаме с оправянето на сцената, ивайло, като истински профи, седеше на мястото си и изпълняваше точно това, което го помолехме – проби на звуци, цветови температури и всякакви такива тъпотии – като през цялото време държеше в ръка незапалена цигара. пушеше му се на човека, та му се плачеше! когато включихме камерите и аз казах `здрасти, ивайло`! пича си запали цигарата с такъв жест, сякаш се очакваше ален делон всеки миг да влезе и да довърши етюда, а после отговори на поздрава ми. ами, стана ми смешно, и не се сдържах да го избъзикам по въпроса – някак си, винаги са ме дразнели излишните маниерничения у събеседниците ми и съм ги рязала безпощадно на монтаж.) но, както и да е, мисълта ми е следната – нямам нищо интересно зца четене в т.нар. лайфстайл преса. затова и вече не я чета – как ме виждаш да се занимавам, образно казано, с литературните ръкоблюдни полюции, които ми се леят с пълни шепи от `космополитън`(не е като да не съм се изказвала по въпроса), явно написани, наистина, от банда мацки, които едва ли разсъждават по-далеч от обема на прическата си? или пък `плейбой` – признавам, преди ми харесваше да се зачитам, защото имаше доста остри и провокативни, с мисъл написани текстове, но сега не бих могла да кажа същото. пък и не намирам нищо интересно в голите цици, над които се пулят глуповати лица, обзети от оная тъпа гримаса с полуотворени, навлажнени устни, която идва да каже `умирам си да ме чукаш`… ама всъщност, на мен, лично, ми носи посланието на особено грозен лицев спазъм.

вместо да скучая със съвременния лайфстайл печат, предпочитам блоговете и личните страници. има няколко такива сайта, които чета с истински кеф, защото авторите им са достатъчно интелигентни и чувствтителни хора, за да казват нещата такива, каквито реално са, без да изпадат в излишно маниерничене и графомански изцепки. (ще ми се да вярвам, че и аз съм такава за специалната аудитория на нашия такъв сайт). естествено, има и блог-автори, които ме дразнят зверски много с яростното си напъване да се докажат ко-о-о-о-о-лко са куул, но, това си е тяхна работа, в крайна сметка. нали и блог-класациите трябва да съществуват поради някаква причина.

открих иво сиромахов, но не само като сценариста в `шоуто на слави`, а като автор! и ми харесва! обичам умереността в изказа, без това да накърнява неговата точност и истинност, харесва ми, че е непретенциозен, не се взима насеризно… и ми харесва! това определено е автор, който бих предпочела хиляди пъти повече от карбовски (който, май, вече е само едно име без покритие, ама карай).

it`s showtime, какво да говорим повече – влез, виж и разбери сам за себе си!