не, аз в най-скоро време трябва да започна да тегля по една тънка-дълга на всичко онова, което по някакъв начин ме дразни и напряга и ми докарва кофти емоции, защото все повече се уверявам, че от такта и деликатността в дадени моменти просто няма никаква полза! еле пък когато си бил човек за някой, който е бил в нужда - неминуемо идва момента,в който същия тоз ти се казва на главата и ти ака на темето!
много е досадно да слушаш човек, който нито е живял в семейството ти, нито ти е седял на масата, да ти разсъждава как ти, видиш ли, драматизираш и преувеличаваш нещата в собствения си живот и да си позволява да те съди, задето си постъпил по даден начин спрямо някой или нещо! адски се вбесявам на онази досадна категория хора, които сляпо вярват, че те знаят отговорите на всеки въпрос!
телефонен разговор, извадил ме извън нерви. не, не е нещо сериозно, нито пък съществено - просто моя приятелка, с която бяхме много близки навремето, но която, признавам си, по едно време започнах да избягвам, защото доста ме натоварваше с неспирното си бърборене и монополизиране на разговора, както и непрекъснатото й оплакване от мъжа й, дъщеря й, свекър й, свекърва й, брат й, снаха й, работодателя й и въобще - живота като цяло! и в секундата,в която аз си позволявам да споделя нещо от моя живот, че нещо и на мен, може би, ми е тежко - ха, излиза, че аз съм била драматизирала, видиш ли ти! ами, обидно е, ебати, да чуеш такова нещо от човек, на когото лично ти си бърсала сълзите защото този лош, толкова лош свят не го разбира, да си слушала плач и истерии по телефона, защото пак някой жесток човек не е пожелал да разбере нашето момиче, да са те молели за съвет как да постъпят, и ти, понеже си добра приятелка, да си приемала чуждата болка като своя и да си правила най-доброто, на което си способна, само и само за да успокоиш човека срещу себе си… и да излезе в един момент, че, видиш ли, ти си тази, която се прави на кралицата на тежката трагедия, когато нещо е в кофти пмс!!!
е, сори. поне съм много бърза в ампутациите, спор няма! не позволявам на никой да ме съди - за каквото и да било! и никой и няма правото да го прави!!! точка! пиър ит! маняна!!! до тука бяхме! сбогом, гергино - ебал съм ти и панаиро!!!
детинщина е, ама си олеква, ммка му…





















1 comment
Comments feed for this article
май 10, 2008 at 8:49 pm
deni4ero
абе, хич не е детинщина то … нема да се оставяш да ти играят хоро на гърба, я!