`въй, изпаднáх в културен шок`, е лафа, който възнамерявам да промотирам от тук нататък, и който лаф е безкрайно валиден за всичката оная селска чест, която, дошла от долно чепърлянци, примерно, на която `била`, `метро`, `практикер` верно им седят като културни забележителности! не ще да обиждам никого. пък и никой не ми е крив, че имам физиологическа непоносимост към въпросните големи магазини. но някак си, адски е тъпо да си се забързал нанякъде с много ясната и конкретна представа какво искаш да си купиш… и да се блъснеш в нечия количка само с връзка праз в нея и едно кисело мляко, а собственика й да зяпа някъде по гондолите, без да знае какво търси, и йека и мьека дали трябва `сиренье от промоция за три и двайсе` на отвратително висок глас, докато ти се спъваш в шибаната количка, която е зарязал на средата на пътеката! и когато направиш просто помръднеш количката, за да минеш, те гледа на гарез, все едно си му изсърбал чорбата с вилица, сякаш се предполага, че след като пазаруваш в голям хипер-маркет, си хванал бога за пеша! че, иначе, какво ще разправяш на съселяните, като се прибереш?! разбери ме правилно. не съм ксенофобски настроена към хората, които живеят извън столицата или по-големите градове. но върло ме вади от кожата неподправената простотия и диващина – също толкова яростно, колкото и лигавщините и превземките!

и като стана въпрос за лигавщини и превземки – мисля си, че всички, ама тотално всички женски списания, които се издават у нас, трябва да бъдат натрупани на една много голяма клада и да им се ливне кофа бензин с клечка кибрит! е няма такава бълвоч, честно, воглаве с библията за всяка съвременна жена космополитън… но си мисля, че темата за женсакат преса е обект на съвсем друг постинг и на съвсем друго място. не веднъж и два пъти съм джафкала за това, и сигурно няма да ми писне никога да го парвя, но някак си, не мога да приема фактът, че трендовете и насочващите вектори ми се дават от група кифли, главни редакторки на лъскавеняшки женски списания с розови мобилни телефони, маникюр по два сантиметра и nude-грим, които авторитарно ще ми нареждат какво да правя с живота си, въоражена с маскара за дълги мигли и глос! сори, ама не става така – аз пък намирам, че женственоста и моделите за поведение са леко извън `отчаяни съпруги`, `сексът и градът`, тъпите чиклити и въобще! ами ако аз се интересувам и от лов и риболов, наред с достиженията на съвременната автосугестия, какво правиме? какво списание ще ми пробутате, или ще седите отстрани и ще ме гледате тъпо, щото чехлите с розови пухчета, някак си, не ми отиват, а и неща да ги обувам?! напоследък си мислех, че май имам проблем със себе си, след като не позволявам някой да ми вменява правила. да ми налага съвети, които не само, че смятам за ненужни, но и които не съм търсила. и яростните ми изригвания, когато някой се опита да промени статуквото. отдавна съм казала, че в спора не се ражда истината, а е само метод за демонстриране на големите топки, образно казано, и доминацията на еготата. някак си, не мога да възприема дебат (независимо по каква тема е), в който спорът не е спор, а наистина се превръщав скандал, в който някоа от страните не просто изказва доводите си, а ти налага мнението си без право на обжалване.

голям съм хаос напоследък, съвсем ясно го съзнавам. някак си, писанията ми в последно време наистина се доближават до автоматичното писане, но пък, и в това си има прелест – някой психолог, някой ден може и да защити научна титла, ровейки се из серпантините на изключително подредената ми мисъл. в едно, обаче, съм сигурна, и, да не се нагърбвам с обещание, ама с твърда дума – започнах да работя по катрийн кер, и утре ще редактирам текста, за да го публикувам в готини неща.

толкова от мен за дне.

отиваме на паша!