• тъй. обобщението от днешния епизод на мюзик айдъл - рок-концерта изкърти де що мивки имаше!!! вкратце:

деница пя като змей - джанис джоплин адсти и лепва, страхотен глас има това момиче, денислав пя ролинг стоунс така, все едно си чурулика `ринги-ринги-рае`, нора беше звяр и половина - също невероятна бленда, но имам усещането, че се сдържа - ако си отпусне гласището и викне, като нищо би могла да изпотроши наличната стълклария, ясен също ме изкефи, а за тома просто няма какво да говоря - даже майка ми, която ни беше за малко на гости, се изкефи максимално, (а все пак, тя не е от поколението на хард-рока). само ана продължава да си ме дразни на пълен работен ден - има някакво маниерничене в това момиче, някаква излишна театралност, която лично мен много ме нервира. много си отваря устата!!! сори, ама нещо не си падам по театралните актьори - а сега, разпнете ме, но не си падам и по театъра - ама въобще! (много малко са постановките, които са ме хванали наистина - определено, изкуството на мелпомена не е моето и това е).

туй то за мюзик айдълът.

• днес нещо не се чувствам в особена кондиция -

май съм настинала някъде. отврат, само това ми липсваше!!! веднага - витамин С-то в ударни дози, спреят с морска вода, и освен това, си купих `прополки` от мед и лимон, за против болки в гърлото и укрепване на нервната на имунната система, (боже, изтрещяла съм тотално) както ме посъветва яна при първото ми боледуване в началото на годината. да се надяваме, че ще блокирам настинката овреме, че наистина, само това ми липсва, мамка му! освен това, възнамерявам още утре да изпробвам чистак-новичката си сокоизсисквачка и да си забъркам промишлено количество плодови сокове, с които възнамерявам да удавя инфекцията/вируса/настинката или както и да бъде наречена малката гад, дето ме е налазила!

• понякога си е живо предимство да имаш две бани в къщата си

дето имаше една стара приказка - времето е силно разгетливо понятие - в зависимост от коя страна на вратата на тоалетната се намираш. тъй да се каже

• работя (не много ентусиазирано и сериозно, признавам) по masamune shirow,

авторът на apleseed. манга-маниаците биха ми издали почетен планшет, когато публикувам ревюто в Готини неща, но материала ми върви трудно. в смисъл такъв, че се оказва, че мистър широ е доста срамежлив и не си пада по интервютата, заради това няма много материал за него и съм се хвърлила в невероятно рисърчване по въпроса…

мисля си, обаче, че с оглед на новоразцъфналата ми любов към катлийн кер и приказките за кралство девери, ще е напълно справедливо фентъзи-маниаците, които надничат и из нашия сайт, да узнаят нещо малко повече за тази невероятна авторка. така че, може би, мистър масамуне ще почака мъничко, защото е напълно възможно да представя на електората първо катлийн кер, и тогава него.

• и като стана въпрос за катлийн кер…

не мога да се въздържа да не споделя впечатленията си от последните си новозакупени книжки! `килимените хора` я изядох почти на един дъх, остават ми няколко странички само. ами, какво да кажа, прачет си е прачет! най-малкото - заради невероятно финия му хумор. за да съм напълно честна, обаче, трябва да призная, че колкото и да харесвам прачет, не съм сляп фен на абсолютно всичките му книги! не искам да казвам нещо лошо за който и да е от романите му, но ако имам наистина любими прачетови неща, то това са онези книжки от `историите от света на диска`, в които главни действащи лица са вещиците, воглаве с баба вихронрав (еманципирана магия, посестрими в занаята, господари и господарки, вещизи в чужбина, маскарад, и, най-любимата ми от всичките - захапи за врата). пак няма да си изкривя душата, филмовата версия на `дядо прас` ме разпиля от смях - а и заради страхотното визуализиране на героите - обаче, разпнете ме, ама `цветът на магията` не ме грабна… и заспах. фактът, че нещо носи запазената марка на прачет не означава, че автоматично ще се влюбя в него. което, предполагам, е напълно нормално.

като си говорим за книги, признавам, бях с големи очаквания от `вълче сърце` на волфранг холбайн - вълци, върколаци, балкани, криминале, трилър и прочее. книжката започва обещаващо… и някъде, след като бях изчела почти 2/3 от нея, все още очаквах да вземе да започне наистина. някак си, много недоправена книга, като написана набързо, сякаш идеите в нея не са достатъчно добре шлифовани - знам ли, не ми се хареса така, както очаквах. недоправена работа, наистина! не харесвам немците - нито музиката, нито езика им, нито въбоще, цялата им нация, и, както си коментирахме с яна, личи си, че опеделено, книгата е написана на немски. много тромава, до там, че просто се насилваш да я четеш. прехвърлих последните страници съвсем диагонално, докато се гръмнах с най-неочаквания край, който можеше да й се случи на тая книга - ама пак в такъв суров вариант, че да паднеш просто. пък и де да знам сега, може би и преводачите трябваше леко да се постараят, ама, уатевър.

сега чета `магия за дракон`, последната книжка от цикъла за кралство девери на катлийн кер (не знаех, че цикълът е тетралогия). въпреки, че наистина съм започнала от главата за краката - прочетох първата, а сега чета последната книга от поредицата, съм страхотно очарована! (в този ред на мисли - ако някой фентъзи маниак има идея откъде мога да се снабдя с първите издания на `магия за мрак` и `магия за зора`, ще бъда изключително благодарна, ако сподели!) много ме очарова тази приказка. и особено начинът, по който е написана - леко, разговорно, сякаш някое джудженце ми седи на рамото и ми разказва истоията, а не я чета. харесва ми финната сплав на сюжета - романтика, политика, войни и героични битки, любов… и всичко е някак си меко, леко, битово, няма я помпозността и прекалената фантазна действителност на други фентъзите - примерно, както е в `червената соня`, да речем. определено, катлийн кер и цикълът за кралство девери са моя тип фентъзи - наистина звучат… по някакъв начин, достоверно исторически, така да се каже.

• телефона ми нещо взе да се скапва

което силно ме разочарова, защото си държах на него до степен, че като ми се счупи, пак си купих същия, ама втора употреба. нямам нищо против и сега да си сменя телефона със същия, ама, за мой късмет, вече не се произвежда точно тоя модел на панасоник. сегашния апарат си го ползвам с моята си батерия, обаче, но, както гледам, и тя нещо започва да сдава багажа - телефона ми не ще да се зарежда. може и самия вход за зарядното да се е скапал нещо, ама знам ли. мисля си, че ако реша да го поправям, ще ми излезе точно толкова скъпо, колкото ако реша да додам малко повече пари и да си взема нов телефон. даже вече знам и какъв - в изискано черно, ъфкорст. но, поживьом, увидим.

• майка ми и баща ми май са си завъдили коте вкъщи!

утре ще отида да видя малкия сладуран и ще докладвам снимки! но, не мога да повярвам, че след всичките кучета, които сме гледали, нашите ще се навият на коте! всъщност, и двамата предпочитат кученце (лош късмет, че тая пролет не успях да оженя маджи и да си имаме мънички маджита, ама ще се пробваме есента.) така, обаче, както усещам, малката пухена топка, която са им подарили техни приятели, така ги е очаровала, че май първоначалните планове да заселят звяра на вилата ще претърпят пълен провал! та, утре предстои къпане на малкия хищник и ваксиниране, ако ще живее при нашите. ще видим!