има една особена порода хора, чийто дебелашки хумор може да те извади извън равновесие и да те разстрои не на шега. да те нарани – също както когато си бил пети клас, а група тинейджърясали идиотчета са те притиснали в ъгъла на училищния двор, подигравайки се заради очилата ти, а когато разплакан си се приберал в стаята, класната ти да те успокои с думите `стига си се глезил, те само се шегуват`. хора, чийто шегички са добре прикрити злобарски забележки, които могат да те наранят наистина не на шега – най-вече заради това, че отстрани погледнато този човек наистина си се шегувка с теб, а ти издребняваш като си разваляш настроението, просто защото никой извън теб не знае какво ти е коствало да преглъщаш гадните забележки, които са мачкали самочувствието ти и са го пращали една педя под плюнката на тротоара. хора, които напълно съзнателно и отговорно ти насаждат комплекси колко тъп, смотан, грозен и некадърен си само защото това е единствения начин да се задържат на върха на хранителната верига и да се чувстват значими – това, а не собствените им усилия. хора, които живеят с маниакалната убеденост, че те винаги са прави в каквото и да било – от това да се уригне на масата, очаквайки задължително смеха на сътрапезниците си за това на ко-о-о-о-лко оригинална проява на хумор са станали свидетели, хора, които няма да се поколебаят да забележат пъпчицата на лицето ти и да раздуят така яко историята, все едно носиш цирей, голям колкото главата ти, хорица, които просто подхранват собственото си жалко самочувствие и мания за величие, подигравайки се на друг, просто защото са толкова самовлюбени, че не могат да преценят самите себе си какви невероятно завършени задници са всъщност. мразя хората, които изтъкват себе си колко са прекрасни и съвършени на фона на неволната грешчица на някой друг… при това, говорейки на висок глас в присъствието на другия човек, който е `съгрешилия`. гамени. тотални гамени! `дебил` е другата дума, която много пасва на ситуацията, между другото.

мисля си, че един родител трябва да бъде доста деликатен в отношенията с децата си, независичо на каква възраст са те. да ги възпитава не само с личния си пример, но и да се старае да бъде обективен в преценките си, и, както казах, деликатен, защото една неправилно и не на място казана дума може да насади невероятно гадно чувство за малоценност у малкия (пък и не чак толкова малкия) човек. да внимава с действията си, защото един шамар вместо конструктивна възпитателна мярка може да се окаже на по късен етап сериозен страх, който е избил в зверско личностно отклонение на по-късна възраст. и обратното – прекаленото възхваляване и разглезване на отрочето, приветстването с широки обятия на всякакаква простотия, която наследника е сътворил, съзнателното разглезване, че `мойто гардже е най-хубавото, и дори ако се изсере на килима в хола, неговото ако е най-хубаво`…е, ами пак има обратен ефект – води до сериозна липса на първите 7, 14, 21 години и превръщане на `чеденцето` в задника, за когото споменахме малко по-горе.

 

в целия този ред на мисли, вчера, на връх великден ми идваше да пребия брат си от бой!!! пък и не само аз, май.

скендъла тръгна от една негова забелжка към племеницата ми – да не си била държала лактите на масата. (големия праз, нали!) детето си махна ръцете. брат ми, обаче, не се спря със забележките и коментарите – как му писнало да я възпитава непекъснато, как била на 17 години и щяла била да отиде на ресторант, а щяла била да се държи като идиот… ей такива неща. всички, които бяхме около масата направихме забележка на него да престане, защото прекалаява, ама няма, брате – брат ми е от този тип хора, които като захапят някого не го оставят намира, докато не го оглозгат до кокал. (аз колко пъти съм си патила от езичето му не е истина… и, прецаканата, разбира се, винаги оставах аз, защото той: а) е по-голям от мен, и б) е мъж и следователно знае по-добре как стоят нещата). продължи със забележките към хлапето – а тя, милата, вече беше престанала и да яде, а само гледаше в масата, изчервена до корените на косата си и аха-аха да се разплаче. но, не се престана със забележките – просто беше гадно заяждане от негова страна, когато влезе във фаза и реши да се прави на великия мъж и възпитател, забележка, която завърши с `ще ти отлюспя един шамар`.

сега, ако ставаше въпрос за три годишната ти дъщеря, която се държи палаво на масата,  гевези се и не те слуша, да допуснем, че подобна забележка със шамара би била донякъде уместна (въпреки, че шамареното право никога не ми се е струвало адекватен метод за възпитание, но както и да е!) когато, обаче, говориш на почти 17 годишната си дъщеря, която, по дяволите, пък не е извършила кой знае какво прегрешение и която просто се страхува да ти отвърне, защото знае, че ще я изядеш с все парцалите, и всичко това – пред цялото ви семейство, включващо баби, дядовци, лели, чичовци и така нататък… е, ами кой не би се разстроил?! детето се изчерви и замръзна, не смееше да вдигне лице от срам, защото щеше да се разплаче. стана и излезе до кухнята, уж да пие вода.

всички на масата гракнахме, а на мен направо ми идваше да обърша един цигански шамар на собствения си брат – най-малкото, защото самата аз доста често съм сърбала подобна попара и знам как се чувстваше дъщеря му в оня момент. лигльо!!! озъбих му се, станах и излязох след детето… което, разбира се, плачеше със сълзи и хлипове в кухнята. гушнах я и се постарах да я усокоя доколкото мога… след нас на масата явно е имало доста забележки към братлето ми – навръх празник да напарвиш такава постотия напарво е върха на простотията човешка, та чак баща ми, които обикновено ги подминава такива скандалчета като глупост и дреболия е му е скръцнал със зъби на брат ми, но не ми се коментира. гадно беше, много, наистина. племеницата ми се чувстваше зле, и то – без да е виновно детето, само защото отворения й баща е намерил адски тъп начин да се прави на интересен. аз се почувствах кофти заради всичките случаи, в които съм била на нейно място, въобще… тъпа история, но си мисля, че който си е роден тъп и ограничен, такъв ще си остане во веки веков. върха на сладоледа беше, когато брат ми прегърна щерка си с думите `прощавам ти`. е, ако това не е висша форма на наглост, просто не зная какво би могло да бъде, но – жалко за него. сещам се за иван ангелов и оня тъпак нед, не знам защо…

ние с хлапетата отидохме вкъщи да пием кафе и да се доуспокоим.

а аз искрено се надявам някой ден да успея да бъда точен родител.