не, наистина, адски е тъпо на връх великден да се оплакваш от нещо, ама като ти дойде до шията, то просто не се търпи, а самичко си се излива!

както съм споменавала, във входа ни живее един кокершпаниол, който, когато бива оставен сам, започва да вие на умряло, да лае и да се дере с все сили така, че на мен – влюбен в животните човек и страстен кучелюбец – да ми се прище да сляза и да му скъсам косматите уши на това изчадие адово! според мъж ми – кучето страда, когато е само, защото се привързва към стопаните си, а твърди така, защото кучето на свекърва ми е същата порода и ги прави същите номера, когато на нея се наложи да закъснее или да замине нанякъде.

да, ама според мен нещата не стоят баш така, а всичкоопира до възпитание! защото едно куче е точно като малко дете – действа и реагира така, както го научиш!!! пък и да не забравяме фактът, че аз също имам куче – при това, младо, от дребна порода, че и женско, отгоре на това, което предполага много повече разглезване и капризничене от страна на животинката. и това е факт – моята маджи е много глезена и любвеобвилна. всеки, който ни е дошъл някога на гости у дома ще го потвърди – тя веднага се лепва за новия човек, настоява да бъде галена и разчесвана, а ако не внимаваш и не си пазиш лицето, като нищо ще подскочи и ще те наближе до смърт, гали се в краката ни като котка и въобще – лигави се по всякакъв начин, само и само за да бъде галена.

да, но когато усети, че не е желана, или когато й кажа да престане – е, ами тя наистина се спира и не досажда повече. в старата ни къща имаше навика да се разхожда по мебелите, но сега, когато се преместихме, много бързо усвои, че дивана не е място за подскачане (при това – без никакъв бой или навити на руло вестници), а когато сме си вкъщи и се спре с процедурите по галенето и чесането, тя си знае мястото – ляга си на едно килимче до краката ни, кръстосва лапи и въобще няма да кажеш, че в тая къща има куче! противно на останалите пинчери, които познавам, тя не лае за щяло и нещяло, а само когато усети, че някой идва към къщи, когато не я изведем, си има място в банята, където прави, каквото прави, и всъщност, единственото й прегрешение е, че когато се ядоса, започва да си гони опашката като невидяла, както и че ни краде чорапите.

никога, обаче, не сме имали проблем да остава сама или оплаквания от съседите, че, видиш ли, кучето било шумно и пречело!!! а защо ли е така – ами, защото кучето ми просто е възпитано!!! защото съм на мнение, че за да те уважава животното, то трябва да знае кой какъв е в семейната йерахия… или, в глутницата, ако предпочиташ.

мисля си, ако видя въпросните съседи с кокершпаниола просто да ги помоля да вземат някакви мерки. то, вярно, че е малко трудно to lurn old dog to a new tricks, ама си мисля, че в крайна сметка, трябва да се съобразяваш и с простичкия факт, че не само ти, ами и още около трийсетина души търпят воя на псето ти.