рядко губя доброто си настроение, наистина, но… има дни, в които и най-дребното нещо е способно да ме раздразни. раздразни е точната думичка, наистина – нели се сещаш, онова много гадно състояние, в което всеки и всичко са ти накриво и си способен да се палнеш и от най-дребния жест или дума. абе, отвратителна история.

  • разпети петък е, мамка му!

и не се работи, поне доколкото аз знам!!! е, ами няма, братче – има някакви майстори някъде из блока, които точно днес са решили да къртят нещо си с канго, а проявяват и тази си склонност между 2 и 4 следобяд, когато, логично е, хората искат да си почиват, мама му стара! ще трябва да вземем някакви мерки – ние сме заместник-домоуправители, ама подозирам, че просто ще трябва да вдигна скандал най-накрая, за да мирясат нещата, че явно е, че с благи приказки и деликатност нищо не се постига, мамицата му.

  • оказва се, че в блока има още две кучета освен маджи

- едното е шар-пей, а другото кокершпаниол. честно да си призная, буквално съм алергична към тая порода псета, защото няма по-разлигавени и разлендзени помиари от тях, честно - кучето на свекърва ми е същия кретен, и в общи линии, ако на нея й се налага да закъснее или да замине нанякъде, става драма и половина, защото няма кой да се грижи за `кученцето`, което като един истински лигльо е свикнало да вдига всички на главата си!!! та, кучето в нашия блок явно е със същото характерче. въпросното куче преди два дни, в 7 сутринта, при това, копеленцето, се скъса да вие и да лае и събуди половината блок!!! вчера – пак така. и като казвам `вие`, имам предвид дълъг и протяжен вой като на умряло, който е способен да ти изпили нервичките до степен да ти се ще да го нариташ въпросното изчадие адово ама буквално до откат! оказа се, че милата животинка била реагирала така, щото я били оставили самичка. мамка му, и аз обичам животните, кучетата – най-много, но направо се фукам, че с моето куче, където и да сме отишли, никога, ама никога нее имало проблем!!! никакви грижи да остава сама – при предишните ни командировки и пътувания то, милото, си седеше самичко вкъщи без да шукне, само майка ми я хранеше и разхождаше, но не е имало воеве и крясъци. откакто сме в новия блок – никакви проблеми! и, понеже доскоро беше доста студено и не я извеждахме (а за щастие, маджи е като котка – има си едно местенце в банята, където си върши работата), та започнахме с редовните разходки преди няколко дни. е, предизвикахме луд потрес из съседите, които се чудеха кога сме си взели куче, толкова било тихо у нас! ау, ама сериозно ли? ами, просто ние сме си възпитали животното, за разлика от вас!

  • понеже щото е разпети петък и не се подхваща къщна работа,

та ще трябва да изчакам до утре, за да приведа къщата в ред и порядък. кофти – домакинските задължения ми помагат да се успокоявам по някакъв начин и да преодолявам раздразнението… нищо, ще почака до утре.

готиното е, че купихме яйца. отдавна съм готова с бои, декорации и всякаквите там салтанати, нужни за приготвянето на прословутите ми дизайнерски великденски яйца. (виждаш ли колко готино и петенциозно звучи – дизайнерски яйца, а?) да си призная, този процес по боядисването на яйцата много ме забавлява и подхождам към него съвсем сериозно, както и към подреждането им след това. обикновено, боядисвам яйцата в събота – първо, защото не обичам да престояват боядисани три дни, и второ – защото и двамата с мъж ми сме страхотни фенове на яйцата, а изкушението до великден е голямо… мисля си, че тази година ще се наложи да боядисам повечко яйчица, защото сме канени на доста места, пък и ние чакаме гости, така че – да се отсрамя като хората и аз. подозирам, че първоначалната бройка яйца няма да ми стигне, затова днес ще пазарувам още…