брей, мама му стара – ако човек не внимава, може да се окаже тема за разговор, разбираш ли! с изненада установявам аз, че днес към скромния ми блог са проявявали внимание колеги от бглог.нет, като моя блог, заедно с още един друг е посочен – при това – в дискусия, доколкото разбирам, какво е подходящо и какво не човек да си пише в блога?! май?! ай сиктир бе!
лобимото ми, заклевам се… е, ами какво да кажа? ако случайно си наминал към блога ми и е взело, та ти е харесало, усмихнал/а си се, докато си пребивавал/а тук и си си тръгнал с добро настроение – много ще се радвам, наистина. 
обаче, ако идваш тук с идеята да ми правиш сравнителен анализ, да ме ползваш като пример как трябва/не трябва да се пише блог, да ми даваш някакви насочващи вектори на въртене на земята, или, не дай си боже, да ми демонстрираш някакво негативно, високомерно или снизходително отношение в собствения ми блог или да ми размахваш пръст по какъвто и да било начин - приятелю, уверявам те, че няма да стане!
признавам, че създалата се ситуация леко ме раздразни, но пък, в крайна сметка, не съм човек, който се взема прекалено насериозно до там, щото да се тръшне в депресия, р`бираш ли, как го възприемат някакви напълно непознати му хора. просто е дразнещо, наистина, да се озовеш в средата на тема – и то – без да предполагаш, нито да си търсил такова внимание! затова, бих препоръчала, като, естествено, пепоръката ми е съвсем приятелска и незлонамерена този, който ме е цитирал в блог.нет (той си знае кой е :-D ) следващия път да бъде малко по-внимателен с хиперлинковете. че понякога, излишното внимание както може да те накара да се надуеш, така и може да се възприеме като доста грубичко нахлуване в личното пространство – пък, било то и виртуално такова.
иначе, света продължава да е прекрасен, а слънцето изгрява от изток.
туй то.
р.s. бай дъ уей – дали пиша по три постинга на ден или не – (пак казано съвсем доброжелателно) – си е напълно лично моя работа. в крайна сметка, никого не съм довлякла за косата насила да чете тук, нали? 
8 comments
Comments feed for this article
април 19, 2008 at 10:57 pm
Жени
Абе, ти и да внимаваш, и да не внимаваш, пак можеш да попаднеш в чуждите уста…
В крайна сметка блогът си е лично пространство, в което всеки може да прави, каквото си иска. Да дават съвети, ама не ми стана ясно защо трябва да дават примери с блоговете на хората…
април 20, 2008 at 12:30 am
Мицева
Това го кажи на милите приятелчета от бглог.нет!
Нема отърване, Жени! Неееееема! Казвам ти го като човек, дето често е бил на топа на устата често често и от време на време още ме споменават с “умиление”…
април 20, 2008 at 10:49 am
Niili
абе, такова внимание, така или иначе, не е приятно по никакъв начин. но, ако трябва да съм максимално честна, престана да ме интересува как ме възприемат околните когато бях някъде на около 17 години, примерно. просто, в конкретния случай не ми харесва това, че без моето знание по някакъв начин наистина съм хвърлена в тема, която не ме засяга по никакъв начин, стараела съм се да избягвам, и откровено – не ме интересува. дразнят ме квалификациите от хора, които нито познавам, нито имам желание да опознавам – мисля, че конкретния случай е леко обиден както за мен, така и за авторката на другия блог. тъпо е, просто. лично аз, никога не съм се опитвала да оригиналнича и да изтъквам коооолко съм различна и печена, щото съм журналист/учител/представител на определена зодия, та заради това съм най, ама най-авторитарната единица, по която трябва да си сверяваш мнението, и, видиш ли, колко съм различна и готина. смятам го както за проява на изключително лош вкус, така и за сериозна липса на самочувствие. другото, което зверски ме дразни е, че едва ли не, напоследък блоговете се възприеха като личните медии на всеки, който се нарича блогър, и се започна с бълването на постинги по една и съща тема в секундата,в която на хоризонта излезе някаква злободневна новинка. е, моя блог е личният ми дневник, в който основната и единствена тема съм аз. личните ми позиции, а и журналистическите ми виждания, смятам, са защитени достатъчно добре в една конкретна секция на личната ми медия http://www.coolthings-bg.com, като, държа да отбележа, че там пиша само тогава, когато наистина имам нещо за казване, а не защото така се очаква. ако тук съм пускала темички с по-злободневна насоченост, то е защото не съм сметнала за достатъчно сериозни да ги оповестявам в сайта си. този блог е личният ми дневник. който е насочен изцяло и единствено към мен, към това, което интересува мен и приятелите, с които нямам възможност да се виждам толкова често, колкото би ми се искало. радвам се на всеки, който се е спрал тук, който ме чете и има някакво отношение към това, което пиша – наистина, читателите ме правят щастлива
но, няма да допусна по никакъв начин който и да било да ми развада парвила как трябва да пиша собствения си блог…
ох, момичета, сори за прекалено дългия коментар, но наистина доста ме раздразни въпросната ситуация – не съм и предполагала, че точно от бглог.нет (платформа, която смятам за иключително нефункционална и елементарна за писане на блог) някой ще има претенция към мен и начина ми на писане. ама, светът е пълен с чудеса, какво да го паривш
април 20, 2008 at 12:25 pm
Мицева
Ягодка?
април 21, 2008 at 2:39 pm
deni4ero
абе, я и аз да се ядосам тук – те ще ми кажат “ти”, когато аз съм “вие”, те ще ми кажат как да пиша, говоря, смея се, готвя, гледам, разказвам, пускам, слагам … ааааааааааааааааааааа … ей ся шъ скоча и шъ ги разточа … хич не обичам такива “богове”, дет ми се правят на вездесъщи …
април 21, 2008 at 3:26 pm
Svetlina
ххххххххм – ай дано ти чуе съвета човека, ма аз съм нагла и проверих всичко – човечето май с кеф и либоф те е посочило за положителен пример. Карай – сигурно не е знаело, че не харесваш темата за това как се и не се блогва…
април 21, 2008 at 6:44 pm
Niili
deni4erо – хич, ама хич да не се впрягаш на глупости – в крайна сметка, кой ще седне да ти обяснява какво и как да правиш в собствената си къща, нали така? ай… да не казвам какво, че много псувателна станах напоследък.
април 22, 2008 at 8:10 am
deni4ero