изпълних още една точка от то-ду списъка, а именно – да изкъпя дзверо. всъщност, точката я изпълни мъж ми, а аз стоях отстрани, гледах и се смеех неистово – нямаш идея на какво прилича насилствено изкъпан пинчер, честно!  

естествено, цялата операция беше съпроводена с много крясъци, джафкане и писъци така, щото обикновения човек като нищо би могъл да си помисли, че клетото хайванче го дерат живо, а не го подлагат на хигиенизиращи дейности. утре ако ни овъргалят в катран и пера и ни изгонят от блока, барабар с кучето, поне ще знам заради какво е. крайния резултат беше едно изключително мокро и нещастно изглеждащо – но за сметка на това – чисто куче… и баня, оплискана в пяна и вода до тавана, ние също – порядъчно мокри. сякаш сме се опитвали да удържим не мини пинчер с тегло две и двеста, а санбернар!

въобще, купона е пълен.

ако се чудиш на какво прилича мокър пинчер, да ти кажа, че приликата с мокър сурикат е напарво поразителна.
забелязваш ли драматизмът на ситуацията, ужасът в очите й и поглед в стил `сбогом, любими мои, водят ме към газовата камера`?
никакво достойнство в тази снимка – да те изтъпанят мокър и жалък пред света, но, какво да се прави – реалността хапе, понявгаш!

и, крайният резултат – къпано куче, миришещо на душ-гел с аромат на шампанско…

… и тотално примирено и отчаяно, щото знае, че след малко ще го сушат със сешоар…