не знам дали съм го споменавала, но по образование, всъщност, съм учител по български език и литература, с правоспособност да преподавам. така се стекоха нещата в живота ми, че досега, с изключение на задължителния стаж в университета не съм преподавала и никога не съм работила като учител.

и може би за добро.

добро – за съвременната младеж, която професията би ме задължила да уча на ум, разум, български език и литература!!!

като гледам какви копеленца са днешните тийнейджъри, силно се съмнявам в толерантността си като учител спрямо младото поколение! каква е тая работа, бе??? как така някакви си пичлемета ще тормозят учителката си, ще я обиждат и бият??? и какво е това, бе, да му *ба *айката, да не живеем в тъп американски екшън – някакъв пишкодръпец на 14 години ще ми ходи въоражен на училище??? ще ми играе на руска рулетка??? ще ми стреля??? по съученици??? ми, аз, ако му бях учителка, такъв бой щях да му хвърля, саморъчно, при това, че едва ли щеше да може да си използва задника по предназначение дълго, дълго време!!!

не мога да повярвам на очите си, честно. разбирам, свобода, демокрация – окей, няма лошо, и ние, като бяхме тийнейджъри, се бунтувахме и бяхме доста дивички, бягахме от час и се гордеехме с това, пушехме в женския кенеф на третия етаж и хашлашката говорехме на `ти` на даскала по физическо. келеши си бяхме, и това си е!

друг е въпросът, че тогава времената бяха други, учителят беше институция, с която не можеш да се ебаваш безнаказано! и си знаеш, че ако направиш над определен брой отсъствия – си аут, каквото ще да става! в моето училище беше станал побой – някакви смръдли бяха набили едно момиченце, защото, видите ли, носела по-готин лак на ноктите си и се правела била на интересна. е, ами въпросните девойки (които, в чест на истината, просто бяха боклука на гимназията) бяха изключени. и това е, няма шест пет!!!

а сега някакъв малък дришльо, син на татко си, който по случайност, моля ти се, се оказва чемпиън по вдигане на тежести ще ми демонстрира големите яйца с газов пистолет и ще ми играе на руска рулетка!!! къде са му родителите на това дете??? вярно, тоя риторичен въпрос е с доста кофти насоченост, защото или родителите, или учителите все са на топа на устата, когато се пръкне някакво такова малолетно престъпниче и обществото наддава справедлив вой, ама аз си питам съвсем основателно. защото аз самата съм стрелец. отличен, при това! само че, за да притежавам лично оръжие – дори и газово – по закона за личните оръжия в българия трябва да премина през сериозно обучение, тестове – психо и физически, инструктаж, да регистрирам оръжието си в мвр, служител на мвр да простреля личното ми оръжие, а аз след това да давам отчет за всеки изстрелян извън стрелбището патрон. е, как тогава, ми обяснете, сина на гълъбин боевски има въпросното оръжие? не ми обяснявайте, че баща му е дотам тъп, та да не знае, че сина му разполага с въпросната вещ, защото,в  крайна сметка, това не са семки, това е оръжие, закупено или по незаконен начин от малолетен, или закупено със знанието на родителите!!!

много хаотично пиша, наистина, но съм толкова побесняла, че не можеш да си представиш! не искам да си представям, че двете ми племеници могат да пострадат, докато ходят на училище, щото някой си не е на кеф, и решил да постреля, разбираш ли! за себе си съм напълно сигурна, че ако работех по специалността си, със сигурност щях да бъда дисциплинарно уволнена в най-кратки срокове, защото нямаше да ми издържат нервите, и със сигурност щях да обърша някой и друг шамар на някое нагло хлапе! свекърва ми е учителка – при това с над 30 годишен стаж, невероятен педагог, учител и човек! какви неща тя ми е разправяла – направо съм се хващала за главата! качва си, копеленцето, краката на масата, плюска чипсове и кола в час и не отебава на забележки! и като му кажеш, че ще го изпиташ и ще бъде за двойка, то ти наглее насреща и ти казва да му я пишеш, защото знае, че си длъжен да го изпиташ повторно!!! е, извинете, ама обяснете ми къде са тия родители в тоя случай???

жална, жална й майка на днешната младеж, наистина… толкова са… обеднени, миличките, откъм всичко,з а което се сетиш – откъм духовност, откъм интереси, откъм детство, че нямат никаква реална алтернатива, освен да тръгнат по изключително самоубийствената пътека на масовото затъпяване и обезличаване, където само някоя извратения може да те отличи – я побой над класната ти, я размахан пистолет в училищния двор.

слава богу, още веднъж, че не съм учителка!