…които ме правят щастлива

давам си сметка колко е хубаво човек да се поспре за малко. да си поеме дъх, да забави темпото, да се огледа наоколо си… много е хубаво да си си вкъщи. да се занимаваш с разни дребни, рутинни домакински неща, за които не си намирал време. днес си подреждах къщата – малко по малко,  просто бях забравила колко ми е хубаво да се въртя насам-натам с парцала, да си подреждам нещата така, както ми харесва (луда работа – домакинската работа ме прави щастлива, представяш ли си? явно, има нещо сбъркано у мен…   ) дребни нещица, но ме карат да се чувствам добре. сутринта пих кафе с баща ми и си говорехме за някакви ежедневни, неангажиращи неща, майка ми донесе първата партида от цветя, с които възнамерявам да заселя бъдещата ни зимна градина, четох книжка и не съм усетила кога съм отнесла плувката… carpe diem, предполагам.  

 преди секунди изтрещя далечен гръм, и си мисля колко ще е хубаво да се разрази гръмотевична буря, ама както аз ги обичам – със светкавици и трясък на гръмотевици, а аз – вкъщи, на топличко, завита до брадичката на дивана, с кучето, свто зад коленете ми, просто се наслаждавам на стихията през прозореца. наистина, дреболийките ме карат да се усмихвам. като фактът, че въпреки, че напоследък наистина нямах много време да обръщам внимание на сайта (а не ми се икоментира, че хостингът ни наистина е от скапан по-скапан и сайта се fuck-ва на ден минимум по два пъти), има хора, които се отбиват там редовно, всеки ден, четат и се забавляват. даже, признавам си, готинко ми става, когато ме подпитват няма ли да напиша нещо ново , а все пак, вниманието на хората, които те четат и се интересуват от това, което имаш да им казваш определено радва – много, много повече от какъвто и да било хонорар. щастлива съм, че създадохме тази медия, наистина! тя ни отразява – мен и ALLANON – точно такива, каквито наистина сме, с вкусовете и естетическите ни търсения, с позициите ни… една сбъдната мечта, какво повече да кажа?

колкото и нескромно да звучи, но ме радва и фактът, че и този блог, който няма претенцията да бъде някаква официозна моя лична медия, от която да струи джедайска мъдрост, който просто е личният ми дневник без да има претенцията да участва в каквито и да било класации и социални уеб мрежи  – ами, също се радва на добра ежедневна посещаемост (пък и това също радва – фактът, че непретенциозното ми ежедневие може да предизвика интерес у някого…) но, колкото и раста-фара да го раздава виртуалният ми лексикон, оказва се, че има няколко нещица от тук, които, така, както гледам резултатите от сърч-енджините, се радват на доста висока популярност – става въпрос за статиите `моите хора` , `bratz vs. barbie` , `пейсмейкър` (за последното наистина много се радвам, че е четено, защото тъжната истина е, че информацията какво реално представляват тези устройства, защо са необходими и с какво помагат на пациента всъщност е много оскъдна). хубавко е, наистина…

… споменавала ли съм, че вкъщи сее завъдил крадец на чорапи?

който по най-безпардонния начин напада и бега? не, наистина, много е сладка – сутрин ни усеща кога сме се събудили – дори да не сме шукнали, дори да сме отворили само половин око – тя вече е пред вратата на спалнята и драска по прага, скимтейки. действа по-сигурно от всеки будилник, честно! а когато някой от нас се накани да стане и да й отвори, маджи нахълтва като ракета пършинг и започва да подскача като куче на пружинка около леглото в опит да ни достигне и наближе до смърт – но, нали е дребосък, не успява да се качи на леглото, и само протяга лапи и скимти   между другото, това е едно от малкото кучета, които съм виждала да се хилят  – честно, когато се приберем вкъщи, тя ни посреща на вратата, ушите прилепени плътно назад и цялата в зъби  -усмихната от ухо до ухо. та, същата тази калпазанка ни краде чорапите – които небрежно сме зарязали на пода в спалнята, за да бъдат прибрани в коша с прането за следващия ден  -е, ами другарката маджи се прокрадва, гепва и бега! заради това, чорапите ни винаги са нечетно число, щото просто не я усещаме кога ги прави тези норема, а в къщичката й винаги има по един мой чорап и един на мъж ми. обясниха ни, че кучето иска да усеща миризмата ни и присътвието ни, когато ни няма – е, аз не бих се спряла точно на чорапи, ама, уатевър. когато беше бебе, същата тази кифла рижава имаше навика да спи в пантофите ми, когато ме нямаше вкъщи – и, понеже е дребосък, се завира цялата в пантофа, а навън стърчи само едно навирено дупе. голям образ е това куче, честно! тези дни ни предстои посещение при ветеринаря (до нас има страхотна клиника, между другото), където ще й направят маникюр, ще я обезпаразитят и ще я прегледат дали всичко й е окей, а след това – предстои и къпане. ситуация, в която аз винаги съм губещата – виж защо

та, в общи линии, толкова от мен – много е хубаво човек да си почине, наистина… тези дни ще извадя великденската украса и ще направя великденски дръвчета – обичам го този празник, честно! другата хубава мисъл, която ме спохожда, е че ми предстои да карам великден ама наистина в моята си къща, да боядисвам яйца и да правя козунаци, а временцето да става все по-топло и приятно…