• харесах си страхотен пръстен

не съм маниачка на тема скъпоценности – харесвам среброто, нося предимно пръстени, и определено обичам хирарливите бижута, но най-вече харесвам тези, които сама съм си направила. въпреки това, в кутийката ми за бижута присъстват няколко скъпи накита, които, ако имах внучка, със сигурност щях да й завещая като семейна ценност. та, пръстена, в който ми останаха очите може като нищо да се впише в тая категория – от бяло злато, с много деликатен ринг и изящно сърчице от няколко инкрустирани един в друг камъка. много красиво и семпло нещо! мисля си, че бях достатъчно послушна напоследък, за да си направя подарък…

• мразя `трябва да` -тата!!!

вбесяват ме изявления от сорта на `една жена трябва да си гледа кариерата, а не да мисли за деца`, `българските мъже не струват – виж, чужденците се отнасят много по-добре с жените си, затова – искам дъщеря ми да се ожени за чужденец`, `децата трябва да се кръщават на свекърите или тъщите`… мразя натрапените съвети, които някой ми излива връз глравата без да съм ги поискала по никакъв начин, отвратително и дразнещо е! поне бъдете така любезни да прибавяте едно `според мен, трябва да…`, преди да ми изтресете поредната си мъдра мисъл, синхронизирана само и едиснствено с тесногръдите ви мозъчета!

• идеята за зимна градина узрява бавно, постепенно и много категорично

издирваме фирми, които биха могли да се занимаят с тази дейност, мисли се проекта, по който ще се изпълни – въобще – идеята няма да бъде заразяна някъде да прашасва, а ще бъде реализирана, и туй то! готиното е, че майка ми е прегърнала идеята също присърце, и помощта от нейно име се изразява в това да ми завъди и засади подходящите цветя и зеленини по въпроса. в това отношение майка ми е джелезна – няма растение, което тя да е подхванала и да не се е превърнало в нещо приказно – независимо дали става въпрос за култивиран разсад, или просто клечица, която си е откраднала от някоя градинка или парк (ако не знаеш, крадените цветя стават най-хубави.) та, сега сме напред с един орлеандър, няколко иглики и гергини (които обожавам), също и розов храст, специално култивиран за нас. сега се сещам, че много си падам по мини-розичките, та ще трябва да сезирам съответните органи   харесват ми и азалиите – цъфтят на направо прелестни каскади… тези дни мисля да се поразходим из магазините за цветя и да видим какво ни се предлага по въпоса. също така, в бъдещата ни зимна градина ще присъстват – при това доста сериозно – образци на африканското изкуство. харесала съм си аз няколко статеутки и копия, а освен това, трябва да потърся и откъде може да се намери фонтанче. из китайските магазини, между другото, има някакви варианти на фонтани – представляват по скоро скулптурка на планина или манастир, с дръвчетата му, фигурките му и всякакви такива декорации, но не ми харесва това, че изглеждат като направени за китайски магазин за един лев – кичозни са, но за сметка на това – скъпи. най-вероятно, ще трябва да проуча въпроса откъде може да се купи механизъм и помпа, и сами да си направим фонтана така, както си го искаме… абе, ако ще сме гъзари, да сме гъзари сега, кво ще си играем на дребно!