вбесена съм!

преди около месец (по-малко) мъж ми подаде молба за кандидатстване за работа, която винаги е мечтал да върши. не само това – има познанията, уменията, а и опита във въпросната дейност, наясно е с нещата и е достатъчно навътре в материала, за да знам, че би могъл да си върши работата перфектно. още повече, че, да го наречем, бъдещия работодател е получил и добра препоръка от свой партньор – фирма, която са работили с моето момче и са останали с много добри впечатления с него. въобще, моят любим би паснал точно на мястото си, и това би могло да е работата му мечта – и това го казвам не като негова жена, а като човек, който просто знае на какво е способен. и го подкрепям напълно в това му решение!

е да де, ама след почти едномесечно чакане и увъртане в стил `ама ще ти се обадим другата седмица, щото май малко избързахме с търсенето на новия човек, тъй като разширяването ни май няма да се случи скоро` – след всичките локуми, които се разтеглиха до тук… е, ами става ясно, че бъдещия  (май по-скоро бивш) работодател всъщност търси момиче за въпросната работа. което, лично на мен, не ми се струва адекватно поради простата причина, че самото естество на работата е такова, че мъж би се справил много по-добре, а, като казвам, моя е предостатъчно квалифициран за да се справи с подобна задачка (не ща да казвам името на фирмата, че съм им бясна и няма пък да им правя реклама). днес дори отидохме да видим как стоят нещата и видях с очите си въпросния работодател, който нямаше доблестта дори да ни погледне в лицето и да ни каже как реално стоят нещата, а пак започна с увъртанията, че към момента нищо не се знае, но кандидатурата на мъжа ми ще се има предвид! от ясно по-ясно е, че наистина за целта се търси девойка – освен да извършва някои орално-сексуални услуги, за друго, с което да бъде по- светната от мъжа ми наистина не мога да се сетя, но, фактът си е факт – търси се момиче и точка!

това, обаче, не е единствения изолиран случай,в  който за дадена работа е предпочитана жена, а не мъж. и това ако нее дискриминация – аз не знам кое е, защото си има дейности, които са по-подходящи за жени, но си има и дейности които са по-подходящи за мъже, без това ми изявление да се възприема като някакъв вид сексизъм, феминизъм или какъвто и да било -изъм, защото не е такова. просто, все повече се убеждавам, че българския работодател не знае, ама наистина не знае какво иска!!! и тая грозна практика е подпомагана, по някакъв начин, от големите сайтове за търсене/предлагане на работа, които спазвят някаква идиотска антидискриминационна политика, и евентуалните предпочитания на работодателя относно години и пол обикновено не се публикуват. когато, обаче, пуснеш кандидатура за дадената позиция, към която си приложил СV, в което и майчиното си мляко си разказал, както и другата недомислица, да не кажа – откровена идиотщина на съвременния НR – за мотивационното писмо говоря – в крайна сметка биваш поканен на интервю за работа, на което, в общи линии, те информират, че да бе, квалификациите ти са супер, ама не си точно техния кандидат, щото не отговаряш на критериите им, които няма откъде да знаеш, щото никой не ги е публикувал! ама да ви таковам и онаковата, господа и госпожи мениджъри!!! бъдете малко по-ясни и категорични в изискванията си  – аз, поне, не съм имала никакви проблеми с набирането на персонал, щото винаги съм пределно ясна в търсенията си. (за сметка на шефа ми, който е обявил такива изисквания за втория човек за офиса, че куцо, кьораво и сакато би могло да се яви на кастинг при нас, и пак ще отговаря на поне някой от критериите, но не и на анй-важните, според мен… пък, няма да коментирам избора, който в крайна сметка се направи, щото работата ми и усилията ми ще бъдат канализирани в леко друга насока).

другото, което зверски ме дразни е, че на трудовия пазар се търсят основно хора на около двайсет и една, две, три, пет години, ама ако може – със стаж като моя. тук не отчитаме фактът, че едва ли ако си на 20, дори и да имаш страхотна теоритгична подготовка, ще бъдеш взет на работа в дадената фирма,п росто щото ти липсва живата практика и опит. не-е-е-е, тук става въпос за това, че вече аз, 30 годишната бойна мадама с десетина и малко годишен стаж в различните жанрове на една доста канибалска професия вече не съм така конвертируема, както едно агнешко на двайсет и няколко години. факт е. (за мой късмет, мога да си позволя да работя само за удоволствие, слава на съдбата… и на усилията, които съм полагала именно в тази насока години и години назад). друг ми е проблемът с българския работодател – проблем, който много ясно и точно се изчерпва с лафа на моя близка: “В България работодателите искат да си млад, с висока квалификация и голям трудов стаж, без ангажименти към деца и семейство и такива за в бъдеще, да работиш много и качествено, да получаваш малко и да си доволен и удовлетворен!!!” ми ай сиктир, а, какво ще кажете? и съм млада, и съм квалифицирана, работя много, а работя и безпардонно качествено, но правя всичко това, защото искам трудът ми да бъде адекватно оценен – както морално, така и материално, защото, представете си, имам сериозни ангажименти към личния си живот, семейството си, стандарта си на живот, хобито и свободното си време! защото работата, дори и да я вършиш с удоволствие, все пак, е работа, демек – средството, с което изкарваш пари, а не благотворителна дейност в чест и прослава на труда! и тъпото е, че когато работодателя Х има късмета да уцели свестен и съвестен работник, то не съм видяла да се прави кой знае колко този човек да бъде поощряван и ценен като кадър, щото да не му щукне да си вземе задника под мишничка и да тръгне да търси реализация другаде – не, трябва да е доволен и на мизерната си заплатица и условия на труд, зависещи от настроението на шефа, че иначе – прав ти път. ама за щастие, аз съм усвоила и друг лаф – че ако бебето не се разреве, няма кой да му даде, и това си е.

ох, мамка му. мога много да псувам българския работодател, сивата икономика, скапаното, непрактично образование, които някои са получили, или недостъпността до такова, което реално би ти било полезно (ако и да си скъсаш задника от работа, за да си плащаш семестрите), ама, какво постигам, освен да избия няколко хиляди нервни клетки от яд? пък и още по-отдавна съм се убедила, че, вари го, печи го, ама всяка коза си виси за свой си крак, и опре ли ножа до кожа, всеки гледа да спаси първо собствения си задник, пък, тогава мисли за благородни каузи.

повграга, просто.

отивам да спя.