има една просташка приказка: `ако участваш в състезание по мятане на лайна, няма начин да останеш неоцапан`. вярно си е. забелязвам напоследък, че из нет пространството доста се шири някаква странна, доста нелогична и извратена – поне според мен – тенденция от всякак крачка да ти се сипят правила на живот! някой друг да ти казва как е правилно ти да изживееш живота си, какво и как да направиш според нечии чужди, а не според собствените си принципи! а ако случайно се отклониш от общшия тренд и обществено мнение, биваш изяден и изплют с парцалите – визирам в този случайхилядите форуми с вавилоновски разнообразна тематика, в които наистина се заформят такива скендъли… (признавам, аз участвах в два форума, защото бяха на мои пиятели, но не съм влизала от месеци и сигурно акаунтите ми са вече изтрити). нещо повече – дискусиите във въпросните формати често се превръщат и в повод за вражда и оф лайн между членовете, а това, което си прочел на анонимния компютърен екран както може да те изкефи и да ти покарат крилца, така и да те срине доземи… знам ли, поне за мен е чудно! факт е, че форумите са… ами, ФОРУМ, но виртуален такъв, в който се събират хора обединени под някакъв общ принцип. но трябва ли, задължиетлно, битието ти във въпросното он-лайн местенце по някакъв начин да е определящо за реалния ти живот? и заради това, което се е случило и ли не се е  в електронната ти социална мрежа да е някакъв маркер на ежедневието ти? осветлете ме, моля ви се!

не желая да отричам нищо, нито пък тези ми писания искам да се възприемат като някакъв вид оплуване, защото не е така. чудно ми е, защото лично за мен е някакво непривично състояние.

също – харесва ми идеята за блоговете. някак си, света става далеч по-малък, когато по някакъв начин се откриеш в личния си дневник. това е страхотна социална мрежа, факт, и няма да скрия, че съм намерила доста ценни приятелства именно чрез блога си (те си знаят кои са, както и какво е значението им за мен ОФ-ЛАЙН). кефи ме идеята да споделиш идеите си с напълно непознати, анонимни за теб хора, скрити зад ник и аватар, харесва ми общуването по този начин. откровено обаче си признавам, че доста се дразня, когато прочета (видя) някъде съвети как трябва да се пише блог! чакайте малко, нима в това трябав да има правила? или, казано по друг начин – трябва ли някой друг, а не аз да определя правилата в собствената ми (виртуална) къща? не мисля. блогът еличен дневник. и го павиш така, както на теб ти харесва – независимо дали ще споделяш поезия и проза, идеите си за господство на света, снимки, рисунки, начини за плетене на английски ластик, ще споделяш дребни глупости около ежедневието си, какво си ял вчера или как ще се напиеш довечера. това е лично, и напълно субективно за всеки човек. блогът, поне за мен, е личен дневник… в който правилата определяш само и единствено ти. ти си темата. и пишеш точно по начина, по който на теб ти е кеф, без да се съобразяваш с парвилата. поне според мен така е правилно, пък, винаги щесе намери човек, който да те чете.

друг е въпросът доколко откровен и личен трябва да бъдеш. няма да си кривя душата, има хора, които откровено ме дразнят с маниерниченето в блоговете си. които са до там откровени, че стигат чак до мастурбацзия, едва ли не – може би, това е прекалено навъ(тре пиетата идея, че пишеш собствения си бллог така, както си искаш. знам ли? хора, чиято императивност на моменти ме дразни, защото са прегърнали супер-плътно идеята за раздаване на резолюции за живот, за която стана реч малко по-горе. хожра, които може би са самотни и озлобени в реалния си живот и компенсират по някакъв начин с напудрените си снобски писания. хора, които оф-лайн те прекъсват, докато говориш, за да изкажат ТЯХНОТО мнение по даден въпрос.

може би пиша глупости в момента. сигурно е така.

но, кажи ми, анонимни, който понякога си се спирал тук, какво наистина знаеш за мен от това, което съм решила да споделя?

как си представяш лицето ми? 

подозираш ли какво наистина ме вълнува и в какви цветове е нарисуван вътрешния ми свят?

тук е мястото, което си отнася всичкото ми напрежение. не ми пука от правописните ми грешки, нито от липсата на големи букви. удобно ми е. свежо ми е, и ми е готино. оф лайн съм магистър-филолог. мога да ти покажа рисунките си, но няма да ти покажа снимката си. мога да съм Niili-вълчицата, но името и фамилията ми са нещо лично мое. мога да съм цапната в устата, спамърски настроена… ха, блогърка, която лее из пространството хапките от собственото си сдъвкано ежедневие, но принципите и позициите ми са защитавани и яростно остоявани. където трябва. защото не съм сметнала за нужно да го правя тук. не бих ти давала съвети, освен ако не ми ги поискаш. но оф-лайн няма да се поколебая да ти кажа кога грешиш, дори ще поема риска да те спася от самия теб. тук псувам. мрънкам и се оплаквам. оф-лайн ще те просълзя от смях с мръсните си вицове.

знаеш достатъчно за мен.но не подозираш коя съм всъщност.