днес би следвало да съм нервна, ядосана и да псувам наляво и надясно, пръскайки слюнка и змийска отрова – тази сутрин ни събудиха на пожар, защото някъде из последните етажи на блока избила тръба, и по стълбите щастливо се лееше обилен водопад от последния, та чак до първия етаж. водата стигна на почти два сантиметра от прага на вратата ни, на косъм да влезе в къщата ни. куче лае, та си глава кине, всички мъже от блока наизлязоха с кофи и лопати да махат водата, жените с парцали след тях… спряха водата на целия блок, докато се изтече по стълбите,и добре, че не е стигнало мазетата и основите, че тогава вече не знам какво щеше да става. изключиха и тока на асансьора – да беше паднала вода в шахтата, като нищо щеше да стане някое късо, пък да се оправяме и с пожар, наред с наводнението. мъж ми ме свали по стълбите къде за ръчичка, къде на ръце – стъпалата са отвратително стръмни и тесни, не диждаш къде свършва и къде започва стъпалло, покрити с теракот, който се лъзга като го погледнеш накриво, пък като е залян с вода – още по-гот.

не избухнах. не побеснях. запазих спокойствие, и дори се позасмях на ситуацията – то, след всички мизерии, които бяха с тоя блок, какво друго му остава на човек да напарви, освен да се разсмее? хванах си чантичката и заминах на работа. и няма да го мисля днес!

вместо това, се черпя с нещо. с уиски. в буркан!