обикновено, като изтрещя, само заниманията с нещо приятничко могат да ме върнат обратно в кондиция, и обратно към усмихнатата, ведра и по принцип, ослепително красива Niili, която съм си.

тъй и тъй пролет пукна, отдавна съм замислила да си напавим една мъничка, кратичка, приятна ваканция с моя любим – някъде на красиво, необичайно място, ей така, за ден-два, максимум три. признавам си също така, че имам мъничка мания към хотелите – трябва да ми паснат. обичам да пътувам за удоволствие. и хотелът, в  който ще бъда, не е просто мястото, където ще преспивам, а домът ми за времето, в което пребивавам в съответния град, затова трябва да се чувствам максимално комфортно, удобно и уютно. признавам, в това отношение наистина съм глезла, но имам известен опит с неприятни квартири и кофти хотели, в които са се прекскачали хлебарки и мишки, затова, когато отивам някъде на път за кеф – винаги трябвада избера не само най-удобното и практичното, но и най-уютното място за нощувка.

мислех си тези дни да изпълня една от точките в to do списъка – а именно, да си направя списъка с книги, които трябва да имам – но готиното временце навън някак си ми дава настроение по-скоро за планиране на ваканция. някак си, сякаш по този начин асоциативно се махам от гадната софия и трижди по гадния си офис.

едно от местата, които ни се ще да посетим в най-скоро време, е пловдив. (че отдавна съм се заканила за една близка среща)  пък и харесвам пловдив – доста отдавна преди времето, когато посещенията ми в пловдив се изчерплаха само и единствено със служебни пътувания, ограничени само в панаирното градче. ей богу, зле ми ставаше тогава, честно – работа до откат, нямаш време дори да отидеш до тоалетната, какво остава да хапнеш нещо, нерви, напрежение, и обикновено, винаги следваше скандал с оператора, който си го изкарваше на мен, сякаш насила съм го довела на снимки. гаднички моменти бяха тогава - неприятни колеги и още по-кофти шефове, така че определено нямах кой знае колко симпатични спомени от пловдив в ония времена, но истината е, че винаги съм харесвала града. и точка! та, една от дестинациите `кратки ваканции` ще да е именно пловдив. имах някои идеи за хотел за преспиване, обаче приятелката ми ми препоръча ето тази красота – и, естествено, на мен веднага ми допадна! харесва ми лекия полъх от миналия век, и готиното съчетаване на модерно и старо… определено, това ще е нашия хотел, когато кацнем в пловдив – а, и както ми казаха, имал бил много готина градина – ето още един грамаден плюс в полза на точно този хотел.

сандански е другото местенце, което с истински кеф бих посетила отново. по това точно време на годината е много хубаво. готинко е да наблюдаваш как самия път се променя, когато наближаваш сандански все повече – растителността става някак си по пищна, по буйна, по шарена (ех, ех, кресна и рафтингите отпреди 120 години, когато кака ти беше млада…). пък и самия климат сепроменя колкото повече се движиш на юг – толкова по-топличко става, някак си, климата е леко средиземноморски. в този район има много красива природа, пък и не само – историята те дебне на всяка крачка, като не говорим само за мелник и сандански много е красиво по това време на годината. доколкото си спомням, май точно в края на април-началото на май се провежда винен фест – заслужаващо внимание събитие, дори и да не си ценител на виното. а и да не си ценител на червената напитка – в сандански и мелник ставаш, защото там във всяка къща има механа, хората са невероятно гостоприемни, и не е рядко явление просто да се заговориш с някого, а той да те покани в къщата си, че да му опиташ виното. имам много готини спомени от сандански – това, което се прави там най-добре, е да се яде, да се спи, да се пие вино, да се разхождаш, а на всяка крачка да те посрещат нови и красиви гледки. сигурно знаеш за невероятно красивия парк в сандански – е, това наистина е райско местенце, направо излязло като от приказка!!! та, определено, сандански е другата дестинация за кратка ваканция, която съм си избрала – но, този път за удоволствие, (а не, както можеш да предположиш, по работа). искам да отида на рупите, да видя мелник през пролетта, искам пак да отида в  кордопуловата къща . тази къща е наистина монолитно парче жива история, всичко в нея – разрушената църква, собите, подзмните изби, наредбата в къщата, коридорчетата с тайниците, дори и метода, по който се прави виното, са запазени в автентичния си вид, както по времето на фамилия кордопулови. (у дома все още си пазя една бутилка от кордопуловото вино, което ми подариха при последното ми гостуване там.) това, което обаче най-силно мевпечатли, беше огромната карта на българия на покрива на къщата със слънчевия часовник - картата е каменна, на симеонова българия, а там, където е мелник на нея, е засадена смокиня, и когато слънцето е в зенита си, сянката от смокинята показва 12 часа. много е интересно там, а и много красиво – някак си, вкусния хладен въздух ти носи свежест, а времето е спряло. другото, което със сигурност ще посетим, когато се озовем в санданско, е шатото на поли пантев – това е една красива, кръгла вила с подземна винарна, в която се прави вино също по уникална технология от собствени лозя. всъщност, като се замисля, в сандански-мелник е напълно нормално да си пийваш вино със сиренце от сутринта ако ти е кеф, и то – без никой да те гледа на гарез.

изборът на хотел за нощувка в района, логично, се спира на `медите` – имам доста приятни впечатления от едно полу бизнес, полу лично пътуване. (пък, в края на краищата, след всичките мизерии, които ни се струпаха на главите преди време, май сме си заслужили малко буржоазно спа-глезотене… даже, ако успея да навия майка ми и баща ми да заминат за малко там – ще е още по-хубаво, защото ако ние го парвим от келешлък, виж, те имат сериозна нужда от балнолечение и процедури). парк хотел сандански  както и `панорама` са другите алтернативи за спане в сандански, но, ще видим.

та така! мога да се изфукам с още една изпълнена точка от то ду списъка – виж, вече същинското осъществяване на цел `кратка ваканция` ще дае другия аспект от плана, който, надявам се, живи и здрави съвсем скоро да предприемем.