много е вярна приказката, че живееш с някого 6 години, пък той си показав рогата на 7-мата. е, тук говорим за доста по-краткосрочни темпорални отрязъци, но общия принцип на поговорката е съвършено ясен – симпатиите, които изпитвах към шефчето ми се изпариха яко дим за два дни, напълно безследно. в секундата, в която свалих малко гарда, се започна с интрижките и курвенските номера, но, този път не мисля, че ще оставя нещата така. и без друго се оказва, че работя доста повече от норматива от 40 часа седмично – без това да е упоменато в договора ми, без да ми се заплаща извънредния труд, но, понеже защото в сърбия, където е офиса майка, се работело по този начин, сега над мен ще се издевателства по най-изродския начин – ще ми се предявават претенции за това кога идзвам на работа,п ри положение, че не аз съм тази, която закъснява, към качеството на работата ми, без да се отчетат всички нововъведения, които съм направила, без дори да се отчете, че откакто съм аз в тая фирма продажбите скочиха доста повече.

най тъпото е, че претенции ми изявава един 25 годишен пишкодръпец, който работи за първи път, и то – работа, която му е намерена от бащата на гаджето му, а не от него самия, и е решил да ми демонстрира големи яйца.

няма да стане. не и сега, просто НЯМА да позволя на никой да ми се катери по главата и да издевателства над мен!!! мисля да се консултирам с подходящ адвокат, защото не мисля, че нещата ще опрат до тук. намерило се някакво пичлеме – точно сега – да се заяжда с мен и да ми издевателства. най-малкото, първо, съм по-възрастна, и второ – работя от 15 годишна, което предполага, че имам малко по-сериозен опит в отношенията между хората, когато са обвързани от обща работа, за да знам кога някой прекалява. а шефа ми наистина го прави, и честно казано, няма да я бъде неговата!!! ако си ръчкал/а из блога редовно, си наясно какво точно е положението в работата ми и как аз се явявам като голямата маламашка, която замазва чуждите простотии. пък, в крайна сметка, мога да се оплача за некоректен работодател, нали? имам всичките основания да го направя. дори и за съд.

навремето чичо ми – самороден философ и човек, който много тънко усеща някои житейски казуси, си имаше приказка. по-скоро, стихче, което е много, ама много приложимо за това как някои хора така се отнасят по инерцията и самозабравянето, че сами се преебават в дадения момент. е, цитирам:

Колко трудно е човеку

кат` се насере.

Ала дваж по-трудно става

да го прибере!

Ти не му придиряй толкоз,

а го остави на мира.

Кой що срал е-

сам да го прибира!!!

that`s all, folks.