вчера разбрах, че старата ми къща вече е дадена под наем. окъпаното в светлина мъничко апартаментче с южно изложение и огромен френски прозорец в хола, с балкончето, на което съм прекарала и прекарали часове в мечтаене и задушевни разговори… вече не е мой дом и няма и да бъде.  надявам се само хората, които ще заживеят там след мен да се грижат добре за къщата и да я обичат, защото тя заслужава.

а аз мисля, че си дължа нещо. обещание. обещание повече да не правя отстъпки спрямо себе си, само и само за да не строша чуждия хатър. няма конфликти, няма наранени чувства, няма нищо лошо. просто не желая повече да правя неща, удобни за другите, но не и за мен. свърши.

надявам се някой ден да имам домът, за който мечтая. на уличка, която да прилича на излязла от сценарии на братя мормареви. слънчево и топло място, в което да ми е приятно да се прибирам вечер, може би – мезонет във френски стил, пак с огромни прозорци… може би, някой ден…мечтите са и за да се сбъдват, нали така?!