така се чувствам в момента…

иска ми се, стига да можех, да се свия в себе си, да стана мъничка като просено зрънце и просто да се скрия някъде, където… просто ще ме оставят на мира.

не се чувствам добре в новата къща, въпреки телешкия възторг, в който изпада всеки, който я види. не зная защо, но в това място сякаш има някаква проклтия точно като в куче, което се опитваш да възпиташ и да обикнеш, а то те хапе, драска и пикае навсякъде от чист инат. смахнато звучи, но си е истина!!! от самото начало нещо не му върви на тоя апартамент. (пък и на цялата сграда, като се замислиш - не може нещо да се е строило 17 години, да е преминало през хиляди съдебни дела и проклетисване от кого ли не… и да има читава енергия, нали?!) първо - с преместването беше ебати зора - на пълен юрюш, като че ли живота ни зависеше от това, и няма да си изкривя душата, ако кажа, че бяха пресилени нещата, ама айде, мислех си, че ще еуж за добро. после кучешкия студ, който брахме, докато поне малко от малко се отнеме влагата от стените. гадникавата миризма на нова мазилка и мебели - айде, преживява се. но започна да избива плесен по чистак новите ни стени, защото уж първокачествената дограма, която ни е сложена започна да прави конденз по вътрешните стъкла, и сега, като погледнеш стъклата, просто виждаш как по тях тече вода като от чешма - просто защото някой, за да удари кьоравото, е работил с нискокачествени материали. течове тук и там. надигнат паркет на места. две седмици нямахме ток по стълбището, защото някой лешпер решил, че може да бъзика по таблото. друг лешпер пък решил, че може да изкърти вратата към двора най-спокойно, просто защото е много трудно да попита някой за ключ!!! абе, кретении на килограм!!! през цялото това време, обаче, всички ние, няколкото семейства, които живеем в този скапан блок, се надяваме, че ще ни пуснат парното - всички документи от нша страна са дадени, всичко е изрядно, платили сме каквито суми се изисква от нас - не малки пари, при това -  и само чакаме тъпия строител ще си свърши неговата част от работата и ще внесе не говите документи в бруната. само да отбележа, че още преди да се нанесем да живеем, тоя шибаняк нещастен, който строи къщата, взе от всеки апартамент по 1000 лева, за да може да се плати абонатната станция за парното, после по още 400 за топломери, после по 70 лева - уж за топли проби, когато му дойде времето, та в общи линии може да се каже, че едно грубо към 1700 лева сме платили САМО за да имаме парно. да де, ама абонатната станция е в горното крило на блока, където хората не желаят да плащат и нашите липси, докато блока се засели напълно. тоя проблем би се решил веднъж и завинаги, когато скапаната абонатна станция се предаде на топлофикация, от там идват и на всеки му изготвят партиден номер, за да си плащаме сами сметките - и така е най-чисто, в крайна сметка, плащаш си сам за себе си, вместо сега да се плащат суми по 400 лева, които да компенсират отоплението в апартаменти, които все още са празни. да, ама чичо строител си има други планове - мота ни с документите, раздува ни някакви истории, съшити с бели конци, докато най-накрая истината лъсна като маймунски гъз на светло - просто пича се е надявал и съседните строежи да се включат към нашата абонатна станция и да му се дадат пари така, че въпросното съоражение да му излезе безплатно!!!! резултатът от всичко, обаче, е, че в понеделник е напълно вероятно да ни спрат топлата вода - оказа се, че сумите, които сме внесли до този момент са похарчени, а другата половина на блока не желае да плаща повече липси. и защо?! защото строителя си прави някакви тънки сметки!!!

ако не заради друго, поне заради топлата вода в изобилие този апартамент имаше предимство пред старата ни къща, но сега заради нечии чужди тънки сметки е напълно възможно да ни резнат кранчето и това е положението. като ти казвам, че тая къща се държи като диво животно което не желае да бъде отипомявано… най-тъпото от всичко е, че когато се подписваха предварителните договори с въпросния строител, имаше няколко клаузи, които засягаха именно въпросната абонатна станция както и упълномощаването на строителя да ни подписва в дадени моменти - неща, с които аз не бях съгласна по никакъв начин, първо - защото ако дам пълномощно на човек да ме подписва, откъде да знам, мога да се събудя някой ден с новината, че апартамента ми е продаден без мое знание. второ - клаузата за абонатната станция така беше завъртяна, че излизаше, че ние ако си платим трафопоста за нея, то си я купуваме цялата абонатна станция. тогава ходих при адвокат, който ми обясни как стоят нещата и да не се впускам тук в излишни правни истории, че много ще стане дълъг поста, но тогава ми обясни, че не съм длъжна да подписвам каквото и да било, ако не ми бъдат предсотавени банкови гаранции, че фирмата, ивършваща въпросните дейности ще може да ми изплати компенсация, ако това, което съм подписала в договора не бъде извършено в срок.

тогава, спомням си много ясно, обясних всичките тези неща на останалите собственици и съсобственици с много ясното предупреждение, че ще бъдем здраво прекарани, ако подпишем договора в настоящия му вид. само че познай какво стана - понеже аз бях най-малката, респективно, най-неопитната в очите на врелите и кипели останали бъдещи съседи никой, ама никой не все насериозно това, което казвах, всибки подписаха шитавия предварителен договор, а само аз се запънах като магаре на мост че не ща. и знаеш ли какъв беше резултата?! нашите ме убедиха, в крайна сметка, да подпиша, защото тоя строеж се беше точил вече 14 години на кота нула и се беше намерила някаква фирма, която да го дострои, та за да не се развали работата и да се откаже - ето какво стана.

и сега резултата какъв е?! че всички ядем лайната заради това, заради което аз бях предупреждавала преди няколко години, но късно е вече либе за китка. новината е, че от понеделник ни резват топлата вода, най-вероятно, и не се знае докога ще продължи това положение.

най-гадно, обаче, ми стана вчера, когато същия този казус го обсъждахме с нашите. поводът беше, че се обади строителя на майка ми, и не зная какви благи думи е приказвал, но когато тя предаде разговора излезе едва ли не, че клетия човечец искал бил всичко да е точно, бил направил всичко възможно, и едва ли не, изкара се пред нашите чист като сълзица на девствена сърна. да де, сори, ама нали аз съм човекът, който живее в неговото творение и съм съвършено наясно какви далавери ги върти с кого ли не? опитах се да обясня за какво, наистина става въпрос, че нещата не са толкова невинии и честни, колкото се опитват да бъдат представени - в крайна сметка, едно е да продаваш краставици на човек, с когото всеки ден се виждаш, съвсем друго - на някой, с когото ти се налага да общуваш веднъж в месеца. не знам, много ми дойде, наистина много напоследък… но това, от което най-силно ме заболя и продължава да ми е кофти и криво е, че баща ми ми се разкрещя като че ли съм непослушно детенце на 2 годинки, което е направило поредната простотия в пясъчника!!! защото, в моето семейство, каквото и дас е случи мен едва ли ще ме вземат насериозно (виж, ако става въпрос по-големия ми брат там е съвсем друга бира, защото той винаги е прав.)

имам нужда да ги излея всичките тези боклуци от себе си, защото не желая, просто не желая да си тровя душичката. но не могад а се спра от вчера - от най-малкия повод и веднага съм готова да се разплача - аз това, дето се имах за силна и стабилна жена, която не си пада по лиготиите никак, но понякога и на мен ми идва до ръба, честно!!! стомаха ми се е свил, не се чувствам добре, криво ми е, кофти ми е, направо съм на път да се срина тотално, защото си давам сметка, че само и само света около мен да е наред и да се пази някакъв крехък баланс съм правила всичко това, което се изисква от мен, но много малко съм обръщала внимание на себе си и на това, което реално аз искам.

и въобще, чувствам се зле - както чисто физически, така и чисто емоционално, в момент, в който уж се предполага, че трябва да съм щастлива и да се нося на крилете на радостта, аз едва се сдържам да не се разплача за пореден път. извинението `никой не ме разбира` е твърде тъпо на моменти, и аз ще съм последния човек на земята, който ще седне да го отрича, но, мама му стара, понякога това си е напълно вярно.

поне това, в което съм безусловно сигурна, наистина, е, че няма да живея в близките 50 години в този апартамент, на когото така му се радвах и възлагах надежди. давам си точно две години, в които да прекараме там… пък, с тоя бум на ново строителство, което се вихри къде ли не, вярвам, че ще успеем да си купим някакво адекватно жилище, което да ни харесва на нас.