таратата-а-а-а-ам!

• отново на работа

все още не съм в блестяща кондиция и не зная дали ще мога да си продължа болничния – определено ми се ще, защото наистина искам да се оправя напълно. бяха ми назначили антибиотик, но след още една консултация, реших да го спра – мисля, че така ще е по-добре. спрейчето с морска вода пък се оказа най-ефикасното средство против хрема – до там, че чак майка ми, върл фен на силно подсолената вода реши да го купи за себе си. да се надяваме, че ще мина метър с тая настинка, че много кофти…

• вече официално съм възрастен човек!!!

снощи извадих последния си млечен зъб – представяш ли си, човек на 30 години, а все още с млечни зъби! като се има предвид, че не са ми пораснали мъдреци, сещай се до какви изводи за менталното ми развитие можеш да достигнеш да си призная, брах голямо шубе – страх ме е от зъболекари. заради бившите ми екстремни занимания съм правила бая дивотии, които са налагали спешна намеса, свързана с доста болка – по време на един скок си извадих рамото, което беше наместено в полеви условия така, че мел гибсън в `смъртоносно оръжие` просто може да ми яде дупето, в биографията ми фигурират няколко катастрофи, имам чупени ръка, крак и нос, който нос беше наместван без упойка по особено касапски начин (ако ме познаваш оф-лайн, едва ли би предположил, че аристократично тънкото ми носле е претърпяло подобен инцидент, но факт – имам затруднения с обонянието, което пък може да се приеме като известно предимство в дадени моменти). всичко това идва да ти намекне, че имам доста висок праг на болка и определено не съм бъзла… но не обичам зъболекарите просто. не, че ми се е налагало да си общувам с тях кой знае колко – с изключение на два кариеса в десети клас, но имам доста здрави зъби.  преди 5-6 години пък ми се наложи да си вадя зъб – пак млечен, забележи – и тогава беше голяма касапница, честно казано – попаднах на един нервен доктор, дето уж ми би две упойки, които къде от шубе, къде от некадърно поставяне, но не ме хванаха, а когато доктора започна манипулацията, имах чувството, че ей са ще извади един кози крак изпод бюрото си и ще ми изкърти ченето с него – абе, зверски болеше. та, вчера се наложи да се разделя и с другия побратим на въпросния млечен зъб, който, обаче, за да ми скофти още повече купона не само, че се счупи, копеленцето, но се счупи на две части.  споменавала ли съм, обаче, какъв готин пич е сегашния ни зъболекар?! не само, че ме прие насериозно, когато му обясних, че ме е страх да си извадя млечен зъб – дейност, която осем годишните извършват без никакъв проблем с помощта на конец и здраво затръшната входна врата, но и направи всичко възможно, за да ме успокои и да ме накара да се почувствам комфортно. и така си беше – нито усетих как ми сложи упойката (с която, за да не ме боли, докато я поставя, се бави в продължение на 10 минути сигурно!!!), нито усетих кога успя да извади начупените парченца, нито кога почисти и обработи раната. днес се чувствам така, все едно нищо не е било! допълнителни плюсове бяха, че в кабинета му цари съвършена чистота – ходи се с калцуни навсякъде, но пък за сметка на това, го няма оня гаден мирис на зъболекарски кабинет, човека пази рентгеновите снимки на пациентите си, за да направи справка при всеки удобен случай, обяснява ти точно и подробно какво, защо и как ще ти направи, и като бонус – работи на фона на `дийп пърпъл`, `куин`, `гънс`… абе, истински фен! мъж ми, който му е доста редовен пациент на същия доктор ми е споделял, че манипулациите наистина неболят – просто, човека си държи на работата, ползва най-добрите материали и наистина комфорта запациента при него е на много високо ниво. така че, ако не дай си боже, случейно закъсаш със зъби, драсни коментар или и-мейл и ще се радвам да ти помогна – наистина се подписвам за работата на този човек. а след като го казвам аз, известна с дълбоката си и искрена неприязън към точно този отдел от медицината, смятай за каква гаранция става въпрос!

• хи`с бак!!!

да, вчера счупих телефона си – незнайно как – факт, който много ми скапа деня, защото наистина си харесвах телефона. харесам ли си нещо, го ползвам до дупка и не обичам да си сменям вещите, само защото е излязъл по-нов или по-гъзарски модел – исках си стария телефон и туй то, но пък кофти късметав цялата работа беше, че точно моя модел телефон просто забрави да го внасят вече в българия. да, ама се разтърсихме из он-лайн борсите… и днес мога да се похваля с абсолютен дубликат на прекрасния ми панасоник vs6, взет на изключително изгодна цена, и даже ожулен точно там, където беше и предишния ми телефон. доволна съм!!! новия-стар телефон изглежда доста добре запазен, (пък и да не забравяме, че имам резервни чаркове за него), и си мисля, че и с него мога да изкарам година-две, пък тогава ще мумисляза нов телефон. бе, в общи линии, стария ми телефон сякаш евъзкръснал – може многода ми се смееш, ама мразя промените, да ти кажа честно…

та така!!! земята продължава да се върти, а слънцето изгрява от изток.