много ми се искаше в момента да ти разправям за `златния компас`, който гледах, и да се възтторгвам безумно, обаче преди малко за пореден, ама наистина пореден път се убедих, че когато човек си качи задника на главата, става страшно, и дори да се насере, с извинение, не се усеща, а продължава да си маже мизериите с тъпата презумция, че всичко му е простено.

ако си ми редовен читател, то си напълно наясно, че досега не съм имала кой знае какъв късмет с готини работодатели – предния ми беше едно самозабравило се парвеню, който си въобразяваше, че мможе да оглави продуцентска къща без да пере пари, а последната ми работодателка беше една невероятна лигла, която си въобразяваше, че с накълваните знания от фж може да прави телевизионно предаване, отебавайки настрани фактът, че за тая работа ти трябва както екип, така и малко повечко жив опит. същата тая пикла преди около година направо ми взе здравенцето с претенциите и превземките си, и въпреки, че се считаше за моя приятелка, не веднъж и два пъти ми е идвало желанието да й отвъртя по някой и друг шамар. защото си говорим за девойка, която мама, тате и гаждето я издържаха, докато тя се правеше на продуцент на предаване, мина през иглени уши, докато ме убеди да работя за нея, а когато подписах договор с нея и в крайна сметка, настоях да ми плаща редовно, тя започваше да се измъква и да врънка, че едва ли не, всички с нея работели били на благотворителни начала, докато тръгне предаването, а само аз съм имала претенции. имах, да, защото уговорката ни беше такава – всички останали от екипа имаха и други доходи, освен работата при нея, само аз разчитах на скапаните, мизерни хонорари, които ми плащаше, за да мога да се издържам. истинска мърла! просто за да запазим някакви нормални, човешки отношения – защото се барахме и приятелки, все пак – след точно три месеца я напуснах и си дадох една много дълга почивка, от която определено имах нужза . бях претърпяла много кофти инцидент, депресията беше на път, и определено не желаех да се занимавам с почесването на нечии чужди топки. както и да е, мацката беше забравена успешно, въпреки, че имаше няколко момента, в които тя ме търсеше за някакви допълнителни лични мои данни, за да си оправи документацията на фирмичката, ако и да съм я напуснала преди месеци. след като говорим за човек, способен да си загуби печата на фирмата, смятай какъв усет за бизнес е имала тая мърла.

и сега. първото ми лошо впечатление от това маце беше преди няколко дни, и искам много правилно да ме разбереш за това, което ще ти разкажа. засичаме се с въпросната девойка-бивша моя шефка по кю, и в името на добрия тон започваме за си говорим коя какво прави и тн. след дежурните дрън-дрън шикалки мацката ми се похвали, че е бременна, и аз, естествено, искрено се зарадвах и й пожелах всичко най-най-хубаво. когато стана въпрос за това кога ще се видим – дежурни лафове в името на добрия тон – мацето ми каза, че е спрала работа, стои си само вкъщи, не излиза никъде, защото се притеснява да не я хване някой грип, и ако това стане, `никога нямало било да си го прости`.

не казвам, че има нещо лошо в това – жената е бременна, лочично е да си стои  дома и да се пази по всички възможни начини. само че, някак си не можах да не се удивя на егоизма човешки, на който бях станала свидетел преди една година! тогава, в общия ни екип имаше едно бременно момиче, което тичаше като кон насам-натам, от гол ентусиазъм . благотворителна кауза, нали – само и само работата да бъде свършена. и нямаше 6-5, идваше си на работа като пич, нямаше болничен-молничен за нея и никой не отебваваше от фактът, че тя е бременна, разбираш ли, и има нужда от почивка. не зная поради каква причина, но това момиче направи спонтанен аборт, всички много й съчувстваха, и какво от това? пак си се върна на работа, и голям праз че е преживяла нещо гадно. на шефката не й пукаше, защото някой трябваше да й върши работата на тая… извинявам се, повярвала си провинциалистка, да не казвам по-грозната дума. няма да се спирам и на себе си от тогава – малко, след като бях претърпяла самата аз доста кофти операция и се налагаше да съм на легло, натъпкана до козирката с антибиотици, ми се чупеха стойки защо работата не е свършена, при положение, че бях свършила със снимки, монтажи и постпродукция три седмици по-рано от сроковете, а госпожа шефката просто трябваше да направи едно отк на филма за 30 минути, но тя, видиш ли, предпочете да замине в почивка.

много ме дразнят такива неща, честно казано! не съм гадняр, желая й всичко най-хубаво, нали, но как сега пази собствения си задник, а тогава, когато хора от екипа й не бяха добре тя не вярваше и ги караше да се чувстват три пъти по-гадно, защото са се разболели в неудобно за нея време?! мразя, наистина мразя такива неща – едва ли глезлата би юркала самата себе си така, както юркаше бременната ни колежка тогава.

и сега, следва хита на вечерта.

тъй като през миналата година съм работила при нея на трудов договор, сега ми трябва сбужебна бележка с това колко време съм работила при нея, както и на какво ме е осигурявала. обадих се, обясних за какво става въпрос, и се оказа, че понеже мацето не работи, разбираш ли ти, защото само тя единствена е бременна в българия, нали, та не си движи нещата, а трябва да се разчита на някаква счетоводителка, но тъй като документа ми е спешен, щяла била да го придвижи въпоса, да не се притеснявам. ами, добре, няма, но като знам за какъв мърляв в работата си човек става въпрос, малко се съмнявах, че така ще стане, ама нейсе. днес ми звъни новата ни счетоводителка, и ми напомни за тая служебна бележка – просто ще изпусна срока иначе, а ако не я представя, няма да ми се върнат надвнесените данъци, и по-лошо – ще имам перкъснат трудов стаж, което е много, много неприятно. та, пиша аз смс на въпросната си бивша шефка, в която възпитано и напомням за какво става въпрос. е знаеш ли какъв отговор получих?! `ами, сори, мило, но аз съм в чужбина`! е как да не избеснееш, кажи ми сега, и как да си пречупиш езика да пожелаеш всичко хубаво на такъв егоистичен, безхаберен към нуждите на другите и откровено разглезен и неприятен човек?!

сега ще ми спретне ебати и номера с това си неебателно отношение – тая бележка е трябвало да ми се предсотави още от самото начало, когато съм напускала, но айде, не съм знаела тогава. сега, обаче, когато наиситна може да ми свърши услуга, защото това е в нейните задължения, в крайна сметка – ами, какво се оказва?! че пак не я ебе!!! на мен, обаче, ми писна да се правя на добричката и вечно разбираща самарянка, винаги толерантна към проблемите на другите. изнервена съм, направо съм на нокти заради последствията, които уж невинната ми настинка ще ми докара, вече съм на антибиотици, а ситуацията с тая мърла бившата ми шефка допълнително ме изправи на нокти и нерви – нещо, което по никакъв начин не трябва да допускам. и ми писна, наистина!!! може и да ти звуча много гаднярски, но не бих оставила нещата така, честно. може и да съм излишно отмъстителна, но ще проуча как стои въпроса с данъчните проверки, или пък дали има някаква комисия или организация, в която да се оплачеш от некоректен работодател. писна ми, наистина!!! много ми писна!!! винаги съм била безкрайно съвестна към работата си, независимо дали я харесвам или не, и ми дойде просто до гуша кой ли не да се възползва от това и да ме прави на луда калинка! отдавна приключих с превиването на гръб пред шефове – журналистиката е неблагодарен, кучешки бизнес, и честно казано, място за коректност няма, поне на това се научих, и за моя сметка са си били всичките тези години, в които съм била точна.

сега, обаче, не ми пука, и наистина ще намеря някакъв начин, по който да потърся правата си… и дори, ако щеш, да се почувствам малко отмъстена. не ритам падналия, повярвай ми – каквото почукало, такова му се обадило, в крайна сметка!!!

със сигурност, обаче, няма да ги оставя нещата така.