
-
че съм срещала идиоти -
срещала съм, но понякога трудно преглъщам какви невероятни психопати ходят по този свят!!! става въпрос за моя роднина – момичето трябва да е в отпуск по майчинство, защото има момченце на една годинка, а другото й детенце е първокласник в момента. ситуация, която просто си изисква и оправдава присъствието на майката вкъщи, да си гледа дечицата, защото са малки, защото имат нужда от нея, в крайна сметка! и нама никакъв каприз и превземка в това една майка да иска да си бъде с дечицата, когато са малки, мамка му!
е да де, ама понеже свекървата в семейството е без работа, семейният съвет решил единодушно, че в гледането на малко дете и бебе няма нищо, ама нищо сложно, затова моето момиче трябва да тръгне на работа, а свекървата да гледа децата!!! сещаш ли се за каква изродщина става въпрос?! значи, въпросната свекърва съм я виждала – става въпрос за едно чудовище 100 кила тежко, което през целия си живот е работило като е триело бюра със задника си, останало без работа, и видиш ли, защото не ще да работи повече, сега една млада майка трябва да е принудена да се върне на работа, защото свекърва й е марда!!!
ама съм и бясна, не е истина направо, а как се чувства моята близка не мога и да предполагам – е, тя казва, че го епреодоляла и е добре, но не ми се вярва да е много така. честно казано, аз не се представям в такава ситуация!!! то, вярно `пред свекърва вода не се гази`, ама айде да има все пак някаква граница на превземките и изискванията, а, какво ще кажете?!
-
харесва ми въздуха навън
свеж е, и е топъл, и загатва, че пролетта пък не е чак толкова далече, колкото изглежда… между другото, честит имен ден на всички антонии и антоновци, да сте живи и здрави. аз пък на антонов ден, преди около 8 години направих катастрофа, (тази беше най-леката), та може да се каже, че и аз имам празник днес – един от общо шестте ми курбана. с кво се фукам и аз, а? та за какво говорех? ах, да – че се позатоплило и временцето не е зле. пък в крайна сметка, почти края на януари е – ей къде е пролетта. да ти кажа, официално за мен годината започва, когато сменят с лятното време… само да смеживи и здрави!
-
може и да доживеем ни свържат към интернет!
и то днес – няма да се налага повече да се тормозя със служебния, пък и да ме зяпа кой ли не какво правя. ама ха! освен това ми се пише за сайта - честно казано, през цялото това време, през което се местехме, виртуалното ни чеденце малко ми липсваше. с интерес установявам, че някои от статиите ни вечме са цитирани – специално биографиите на художниците са най-четеното нещо. това искрено ме радва, да си призная, защото тези текстове първо са си изцяло наши, преведени и адаптирани от нас, и второ – някои от тях не могат да се намерят другаде на български, освен при нас. абе, кефя си се на сайта и това си е! още повече, че въпреки дългото ни мълчание и не обновяване на медията продължаваме да си имаме редовни читатели, все повече хора се регистрират при нас… това е много, ама много хубаво и радостно за нас! че това си е нашия си бизнес проект, както се казва!
-
пак трябва да пиша сценарии!
великите умове решиха, че всеки месец трябва да снимаме с подставени лица – което е пълен абсурд, защото няма как да монтираме повече от двама-трима души, но пък за сметка на това, трябва да заснемаме по 6-7! писна ми вече да дъвча едни и същи простотии всеки месец, още повече че и консултанта ни чупи стойки, и си е прав, човека – той е назначен като консултант, а не като сценарист! вярно, получавам хонорар за цялата тая работа, но е доста досадно, мамка му – режисирала съм арт-импресии и клипове, та ми е малко трудничко да се занимавам с телемаркетинг, в който се казва едно и също нещо, ама по различен начин!


























1 comment
Comments feed for this article
януари 17, 2008 at 5:41 pm
mislidumi