абе, инфо-агенция  Niili позамлъкна напоследък относно новините около бляскавия ми светски живот, но какво да се прави.

  • все още не сме си прокарали интернет вкъщи

- това започва да се превръща в ебати сагата, която много, много ме дразни. принципно, досегашните ни доставчици нямат нищо портив да ни свържат и да ни прехвърлят абонамента на новия адрес. обаче, каналите, през които трябва да минат кабеляците не са готови, разбираш ли! от една седмица звъним на строителя да дойде, ако обича, и да си оправи бакиите и все е ха днеска, ха утре, увъртания, чудесии и измъквания. много започвам да се вбесявам! още повече, че има и ред други неща, които не са довършени, въпреки, че всички живущи сме направили каквото се изисква от нас. едното е топлата проба за да ни се пусне парното. принципно, ние сме предоставили всички документи и пари, за да се задвижи този въпрос, остава само строителя да внесе във фирмата за топлото неговата част от документите. тоя нещастник, обаче, се бави, защото си е направил тъничката сметка към нашата абонатна станция да включи и блока, които се строи срещу нас (и който просто ми вади очите всяка сутрин!!!) по този начин, евентуално, ще му излезе по евтино цялата тая история на господин строителя, но като се има предвид, че всички ние сме се избъркали с по няколко хилади лева за тая шибана абонатна станция, много, ама много малко съм толерантна км бизнес мераците на някой си!!! ще се стигне до бой, подозирам аз…

иначе, опитвам се да свиквам с новия апартамент

с новата си кухня. с новите мебели и разположение на стаите. със специфичната, леко гадна за мен миризма нанови стени и дамаски. с новия изглед през прозореца (който доста ме натъжава и депресира, защото от едната страна се взирам в новостроящ се блок, а от другата – към задните дворове на няколко малки къщички, с много малко зеленинка, да не кажа никаква). факт, тая къща си е наша си, наистина наша… но, подозирам, ще мине доста време, докато наистина я усетим като такава. за сметка на това, кучето се кефи безкрайно много – има много повече пространство за тича като откачена.

малко по малко, някак си ще се наредят нещата. ще се превърне в наш дом…

  • няколко дни бях болничка на легло

и сега съм обратно в матрицата на работа. на шефа не му стана особено приятно, когато му казах, но, няма начин – здравето ми е на първо място. отдавна, много отдавна, наистина, работата не е сред основните ми, истерично важни приоритети. отдавна отмина времето, в което да ходя на работа с 39 градуса температура, само и само за да бъда оценена и работата да върви. ай сиктир, аз съм си по-важна!!! въпреки че, не мога да си изкрива душата, днес шефа се обади, за да ме попита как съм. мило беше от негова страна, да не си кривя душата!

та сега се настройвам в работен режим. сега, с новата година, се започват и доста нови неща, но мисля, че ще ни бъде доста по лесно. пък, ха дано!

  • трябва да направя нещо с косата си!

станала е толкова дълга, че мога да си я затъквам в колана на джинсите ако искам! понеже е и доста гъстичка, ресането сутрин става направо мисия невъзможна! трябва да се вземат мерки някакви, че много неудобно така – вярно, мъж ми много ми се радва, но наистина, сушенето, сресването и грижата за подобно чудо е направо мани.мани. минават ми еретични мисли през главата как ли бих изглеждала с много късо каре в стил ранната линда еванджелиста – дет се вика, да подчертая високите си славянски скули – но подозирам, че ако го напавя, ще си отнеса катрана и перата… сега-засега, оставам с дълга коса.