• хирошима и нагазаки са направо курорт

в сравнение с хаоса у нас. ситуацията е… мам си джейс! образно казано, за да отидеш до кенефа, трябва да минеш през балкона и спалнята, като междувременно, се спъваш в разни неща, кухнята ми я няма, но за сметка на това, кухнята в новата къща расте прогресивно (добре, че са наблизо двете къщи, че незнам кво щяхме да правим…), на мястото на кухнята пък има един огромен куп с кашони, в които да си прибера книгите, и който куп е истински фън за малката гад, която си го е заплюла за личен лунапарк – вре се навсякъде из него, кашони падат върху нея, а тя се измъква от купчината, лае и псува. като подредя цялата крехка конструкция – почва се отново. цирк. както казва едно приятелче, в момента сме къща на две улици – спим в тази, но сутрин тичаме да пием кафе в другата. абе, мамата си трака!

• софия преди празници е най-, ама най-шибания град на балканския полуостров!!!

вчера, примерно, махах на три таксита – от мария луиза до завод витоша – бая километраж, особено в зверското вчерашно задръстване… обаче, разбираш ли, явно такситата в софия са ебати аристократите и не се навиват да возят всеки, моля ти се, освен ако не е съгласен да плати по 15 евро на километър, и ако може – да иска маршрут от софия до пловдив! ах, вашта мама мръсна бакшишка!!! същата работа и вечерта – аз до такава степен изперкулясала от работа, че не съм се усетила как е станало 10 часа, а аз съм още в офиса, транспорт едва ли ще хвана навреме, а пътя до нас, макар и близо, все пак минава през едно от най-опасните места в софия. решавам аз да си поръчам такси, обаче, видиш ли, на нито една от петте компании, на които звънях, не им се отвори свободна кола за толкова кратък маршрут!!! като че ли рандъм таксиметровия шофьор, ебати, е с минимум магистърска степен от йеил, и, видиш ли, ще се счупи световната икономика, ако вземе дори и кратък маршрут… все едно не си говорим за смърдящ, невъзпитан и брадясал простак, за когото нокътя на малкото пръстче на ръката е върха на фешън-стайлинга, който ти пушляви в колата, без да се съобразява дали ти пречи или не, и който едва ли има повече от осми клас образование!!!! сори, може би не всички са такива, но от вчера мразя всички бакшиши, така че – чертата за общия знаменател е теглена с категорична неоспоримост.

днешния ден също беше ебати бисера – трябваше пак да ходя до завод витоша, но този път с кола, вместо да разчитам на редовния и топъл градски транспорт. ей богу, добрах се, но от там до центъра… вярваш ли ми, ДВА И ПОЛОВИНА ЧАСА!!! задръстване като за световно – щото, нали, да не забравяме, че покрай празниците софианци си отиват по родните места – и това го казвам с абсолютна и безусловна ирония, насочена към всички онези простаци на пътя, които са си намерили книжките в шоколадово яйце. понякога селяндур си е живо психологическо описание. щото, можеш да си роден и в най-затънтеното селце на родопите, и пак да си аристократ по душа, а може и да си роден на жълтите павета пред парламента, и да си абсолютно завършен простак. та, в общи линии, прибрах се в сто часа.

• иначе, като за предколедно, пак имаше скендъли със счетоводството

аз не мога да разбера що за идиот трябва да си, че да вдигаш скандали за някакви грешки в момента, в който се случат, вместо да вземеш необходимите мерки и да предотвратиш евентуални такива. пък и мамка му, аз нямам икономическо образование а хуманитарно такова, но все пак, достатъчно съм схватлива за да се оправям с документацията досега, но когато нещо не ми се каже, няма как да го знам, нали? днес си крещяхме по телефона. отново. обаче вече сериозно ми писна!!! отделно от това, оная гъска колежката ми е пропуснала да направи някакво сторно на фактура, която е била платена по банков път, но тя е издала и касова бележка. казус с давност отпреди 5 месеца!!! иди гони михаля, дет` се вика. та, от три дена се занимава с тоя казус безрезултатно. днес, разбираш ли, след като аз се прибрах най-накрая след два часа лашкане по скапаните задръствания, мадам уж излезе за малко, и я отнéма до 6 часа, след което се обади и каза че няма да се връща. айде сиктир, а? не може на мен да ми се чупят стойки за десет минутно закъснение, което е прецедент, а мадам да си вее задника навън в работно време. но пасаран, няма да стане така.

хубавото поне е, че си сменяме счетоводителя от януари – на мястото на тоя гьон ще работи една женица, която познавам, макар и бегло, но с която мисля, че ще се сработя добре – най-малкото защото тя ще идва по-честичко от тоя предишния задник. от мен да знаеш – ако ти е нужен счетоводител, не се хващай на големите счетоводни къщи, които обикновено са зарити от работа и поръчки. хвани си някой по-малък, който работи с две три фирми, за да ти е мирна главата.

•  та така

 вкъщи съм си най-сетне и направо не мога да повярвам, че съм почивка. пет дена няма да изляза от нас, ей богу!!! или поне ще си изключа телефона, ако не друго…

• p.s. спират любимото ми радио – мила голд

айде стига бе, не можах да повярвам! сигурна съм, че на тая честота ще излъчват някаква свинщина от сорта на накяква бесна чалгия, новини нонстоп (като тая тъпа самоговорилня дарик радио), и въобще… стойностните неща бързо заминават. ми не е честно, пък! искам си рокендрола и старите евъргрийни, не ща повече чалга радиа!!!