снощи мъж ми се е прибрал късно от къщата, аз вече съм спяла. каза ми на сутринта, че когато влязъл в спалнята видял мен, завита като пашкул, дъблоко заспала… и съм хихикала насън.

чудничко. по добре да се смея, отколкото да плача – както се е случвало…

странно нещо са сънищата. рядко ги помня, но винаги сис помням чувствата си от съня. снощи сънувх странно, но красиво.

най-големия ми страх е от дълбока вода. най-големите ми кошмари са свързани именно с това – как ме застига огромна вълна, захбупва ме, а аз не мога да се измъкна…

но снощи сънувах именно това. вода. нещо повече – че водата е моя дом. че самата аз съм морсдко създание – на сушата човек, а във водата – приемам каквато искам форма. делфин. или най-мъничката рибка. каквото си пожелая. странни и красиви подводни градове, странни и красиви създания около мен… но не си спомням сюжета на съня. което е леко тъжно…