• този луд ден е на път да свърши скоро – в леглото, с `бейб` и чаша топло какао

сутринта бях половин час по-рано в офиса. с тихата надежда, че колежката ми, която вчера си губи времето в излишни телефонни разговори, вместо да напише своята част от сценария (която в крайна сметка, написах аз), и която ми звъня в девет вечерта, за да ме питала била нещо – е, надявах се поне да е позабърсала пода, нали. много ме дразни това, честно! аз мога да се оправям с всичко в тоя офис, да правя поръчки, да се занимавам с какви ли не административни простотии, че и с тъпото предаване, при това – и освен това, и чистя, най-малкото защото се дразня зверски на кочината, в която се превръща офиса след няклко дни. някак си, логично е да очаквам, че няма само аз да съм мара-пепеляшка, бялата робиня, ама не би – оная мърла, с извинение, няма да се сети да направи нещо такова като да хване стирката, защото май й е под достойнството. но не и да зяпа телевизия и да ми се обяснява как според китайския зодиак, видиш ли, трябва коренно да си пренапиша живота. дразни ме много сериозно понякога, но както и да е. всъщност, всички сме си чешити – аз съм си ясна, жената-дзвер, нали, колежката е ясно, че страда от особено тежка форма на характеропатия, но и консултанта ни е едно цвете за мирисане – мамата си трака. много е готин, страхотно чувство за хумор има, възрастен човек с доста опит, а и професионалист, но е страхотен инат – способен е да се цупи за глупости от сорта на това, че му е преместен пепелника от бюрото в продължение на дни. ами, майната им и на двамата! писна ми да ги дондуркам, честно казано! да е оправят – възрастни хора са. писнаха ми и двамата. точка.

• утре ще да е луд ден

от една седмица съм направила поръчка за едни флаери, които са ми спешни, и ми бяха обещани в понеделник. наясно съм, че точно в този период от годината, когато всички печатници се скъсват да правят календари, рекламни материали и покани за следващата година е малко нереалистично да очаквам да се спазват някакви дедлайн срокове, та затова проявих коректност и изчаках няколко дни – обадих се в печатницата, и ми казаха, че да бе, поръчката ми е на път, да се се притеснявам в никакъв случай. да, ама в петък все още не ми бяха готови въпросните материали. пак звъннах във въпросната печатница, където ми вдигна някаква много неориентирана девойчица и ми заяви, че понеже печатницата била в процес на продажба, собственичката не била предала поръчките и така нататък. е, по дяволите, мен това какво ме интересува?!! аз просто си искам материалите – в крайна сметка, обещано ми е че ще се изпълни в срок, и не съм предупредена за форсмажорните обстоятелства, заради които тая поръчка се бави. ами права съм, пък!

преместването, преместването, преместването, за което слушаш от толкова отдавна!

върви. да не кажа със страшна сила, но върви – вече сме във фаза, в която се опаковат разни работи. милия ми мъж е по-луд и от мен на моменти, но в едно отношение много си приличаме – не обичаме чуждата помощ – не и докато не сме вложили сами целите си усилия, та чак тогава, евентуално… та така, едно по едно и на рамо сам-самичък пренесе на ръце целия горен ред от кухнята, дръзвам да предположа, че същата съдба я чака и долния ред шкафове с мивката. вървят нещата, бавно и полека, и да си призная, с нетърпение чакам почивните дни (които ще ми дойдат наистина като манна небесна след 11 дни нонстоп на работа), за да мога, наистина, да си доопправя някои неща. аха-аха да ме погне нетърпението, но…

шъ съ опраим. доста съм несвързана, наистина, но съм уморена, страшно много….