танцувай с мен, дибела!

моля те, танцувай с мен!

отърси се от фактът, че вече съм отвъд хоризонта на лудостта,

не обръщай внимание на проклятието в гърлото ми,

което ме спира да дишам нормално,

игнорирай студа в ръцете ми,

не се стряскай от смръщената красота на лицето ми,

просто, танцувай с мен, дибела!

оглуши тишината,

накарай кръвта ми да се газира,

стените и стъклата

- нека да вибрират, 

и майната им на правилата, дибела,

майната им на всички правила

- понякога просто да танцуваш

е единственото смислено решение.

p.s. – бай дъ уей, давам си сметка, че това е едно от най-претенциозните и лигави неща, които напоследък съм писала, обаче напрежението все нанякъде трябва да изпердаши, а какъв, по дяволите, по добър начин се сещаш за това от подсъзнателното механично писане?!

мамка му. ама много мамка му!!!