ей богу, байгъняса ми вече!!!

сутринта звъни оператора и ми съобщава, че колежката ми под пара му била звъннала в ранни ранини, за да му каже, че като гледала предаването вчера, нямало било изписан адреса на представителството ни за морето, та какво да сме правили били. д*ба и телевизията, значи – каквото и да правя, както и да правя, все ме застига и ме дърпа отзад за косата в истерично настояване за внимание!!!! писна ми!!! до гуша ми дойде!!!

ами, кипнаха ми лайната, дявол го взел – след като е видяно още в събота, защо още тогава не е казано за какво става въпрос? и истерия гранде – двама души ми звънят, за да ме питат какво да правят. късмет, че оператора имаше предаавнето за архив, та започна да го подтотвя, а аз изпратих келешката до телевизията да го носи. още е там, и явно има някакви проблеми, но аз нямам намерение повече да стъпя в шибаната телевизия – не и за да ме обижда и унижава някаква недоклатена пикла.

отделно от това, от DHL въобще не са наясно нито дали пратките са ми тръгнали, а още по-малко кога ще са тук – кофти време, мъгли, глупости. майната им, няма да се ядосвам и с тях, я!!! да се оправят кой както намери за добре – аз нещата ги казвам овреме!!!

също, не мога да намеря и шибания ни счетоводител къде се забил – изключени телефони, няма го никакъв, а новите му телефони в офиса още не са обявени, че се местеха тези дни. и е лудница!!! предстои приклрючване на месеца, тоя педал никакъв го няма. (последния път, когато го търсих пак за приключавне на месеца, ми вдигна нервите да не съм го била пр(итеснявала, защото не сме им били само ние на главите. мен това какво ме интересува?! длъжнали съм да правя компромиси с това,ч е някой не си разпределя правилно времето? след като сме наели този човек, значи имаме нужда от него, след като му се плаща, значи той трябва да си върши качествено работата, а не всеки божи мецсец да имаме сбъркани платежни и ведомости, защото кифлите, които ги е наел в офиса си си бъркат в носа по цял ден!!! та сега същия този мамин убавец никакъв не мога да го намеря, а ние се подготвяме по отраничо, защото офиса ни не е в българия, и се сещай колко време трябва, за да пристигнат всичките шибани документации!!!

абе, днес ми е такова понеделнишко, че няма накъде просто!!! заради всичките тези лайна гълрото така зверски ме е стегнало, че чак ме боли от напрежение. и не само това!!! с преместването нещата също са се закучили леко – все още не сме свързани към парно и ток, защото все още има хора, които не си били дали парите по въпроса. абе, мамица ви мръсна, марди смотани, аз как мога да съм точна и редовна, да ви вземат дяволите?! и съм побесняла, защото сме наникъде, мама му стара – правехме си плановете да посрещаме новата година в новото жилище, но заради разни марди нещастни май ще го отложим бая! и ми писна, изнервена съм зверски – в къщата ми сега в момента прескачаме кашони с разни новозакупени изделия за новия ни дом, инструменти и всякакъв такъв аутфит, за който можеш да се сетиш при едно евентуално преместване. полудяла съм, ей богу, наистина откачам зверски! и най-обичам, когато някой ми изтресе – а, ама мисли положително!!! да бе!!! че то, ако ставаше с положително мислене, в което да се моткаш из ефира със занесена, наркоманска усмивчица на лицето, щеше да е най-гот, ама нали се сещаш, че освен положителните мисли, трябва и някой да върши нещо! и как, мама му стара, да мисля положително, имайки се предвид фактът, че нищо, ама нищо положително не става в някакви краткосрочни перспективи, които, извинете ме, ама точно те са ми важни?!

искам да сритам някого!!!